Растежът на доходите е и ще остане сред водещите фактори за повишаването на инфлацията у нас, заяви членът на УС на БНБ Илия Лингорски

Инфлацията в България се дължи основно на вътрешни, а не на външни фактори или на въвеждането на еврото в страната, заяви = Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), пред телевизия „Нова“. 
Позовавайки се на изследване на икономистите на централната банка, съдържащо се в публикуваното през миналата седмица юнско издание на „Макроикономическа прогноза“ на институцията, Лингорски посочи, че от 2020 година насам вътрешните фактори са с много по-голямо значение и тежест по отношение на изменението на ценовите равнища, отколкото външните.  Макроикономистът уточни, че под вътрешен фактор се разбира връзката между ценовите равнище и  възнагражденията в частния и публичния сектори.
Той обясни, че това се дължи на отчитания от 2021 година насам много по-голям ръст на вътрешното частно потребление, в резултат на покачването на  доходите. 
„Прогнозата показва, че през следващите години, предвид базовите ефекти и процеса на сближаване с останалата част от развитите европейски икономики, растежа на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията за един относително по-дълъг период от време по подобие на последните години,“ добави Илия Лингорски.   
Ето защо той прогнозира, че вътрешните фактори ще останат основната проинфлационна сила в страната, докато вътрешното частно потребление расте с отчитаните темпове. 
По изнесени от макроикономиста данни ако средният растеж на частното потребление и неговия принос към брутния вътрешен продукт в еврозоната е средно под 2 процента през последните 6 години, то в България е близо 8 процента за миналата година. 
„И тази тенденция продължава да бъде устойчива,“ отбеляза Лингорски.
„Но не само вътрешните фактори обуславят динамиката при ценовите равнища в България. Влияние имат и външни такива, предвид силната зависимост на националната икономика и финансова система от вноса на енергийни ресурси, която зависимост прави страната уязвима на ценови шокове при сътресения в международната среда.“
И макар Илия Лингорски да призова да се прави разграничение между инфлация и ценови външни шокове, защото не е задължително те да се превърнат в проинфлационна среда, ако не бъдат поети от доходите и така да се прехвърлят върху потреблението, то от думите му се разбра, че сегашната ситуация в България не е такава. 
Според Илия Лингорски ценовите равнища в страната се влияят от комбинацията на посочените по-рано вътрешни фактори, външни шокове, попаднали в проинфлационна среда, която на свой ред е подхранвана от проциклична фискална политика. 
Позовавайки се на съвместно изследване на ЕЦБ и на БНБ Илия Лингорски посочи, че инфлационният принос на еврото в страната е от 0,4 процента. 
БТА припомня, че изнесените в началото на този юли от Евростат данни за инфлацията към юни показаха, че България е с втория най-висок годишен ръст на цените в еврозоната от 5,3 процента, изпреварена само от Литва с показания от 5,5 процента, при среден показател за инфлацията в блока от 2,8 процента.