Прекомерната зависимост от петрол и природен газ, доставяни през Ормузкия проток, е направила така, че регионът да бъде особено уязвим към сътресения, предизвикани от войната в Иран, посочва МАЕ, определяйки конфликта като „ясен сигнал за тревога“ по отношение на енергийната сигурност на Югоизточна Азия.
Агенцията отбелязва, че кризата вече води до промени в региона. Сред тях са нарастващите продажби на електрически превозни средства, подновеният интерес към ядрената енергетика и бързото разширяване на инсталациите за слънчева енергия на покриви и други възобновяеми енергийни източници.
Въпреки това агенцията предупреждава, че са необходими много по-мащабни реформи. В противен случай разходите на държавите от Югоизточна Азия за внос на енергийни ресурси могат да достигнат 245 милиарда долара до 2035 г. спрямо около 80 милиарда долара през 2024 г.
„Диверсификацията на енергийните източници и маршрутите за доставки вече са основен приоритет“, заявява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.
Според доклада енергийният шок е поставил страните от региона в режим на кризисно управление, като е довел до по-високи сметки за енергия, както и до ускоряване на инфлацията.
Възможен негативен ефект от конфликта е засилването на зависимостта от въглищата. МАЕ посочва, че войната е затвърдила възприятието, че въглищните мощности остават необходим резервен източник на енергия по време на кризи, което може да забави усилията за постепенното изоставяне на използването на изкопаеми горива.
Конфликтът в Близкия изток също така ускорява плановете за развитие на ядрена енергетика в региона. Въпреки това реализацията на подобни проекти остава предизвикателство заради продължителните строителни срокове и сложните регулаторни процедури.
Най-напреднали в подготовката на програми за ядрена енергетика са Индонезия, Виетнам и Филипини, но сроковете за реализация на проектите остават неясни, отчита МАЕ в доклада.