Кризата с торовете, предизвикана от войната в Иран, поднови през последните седмици обществения дебат за съпротивата на фермерите срещу Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Въпреки че бяха изтъкнати редица политически аргументи, един ключов въпрос липсваше: колко ще струва този нов механизъм на европейските фермери и устойчив ли е той за сектора, предупреждават от „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca). Браншовата организация е направила първоначална оценка, която би трябвало да предизвика сериозно безпокойство: за седемгодишен период разходите от CBAM за фермерите могат да достигнат 39 милиарда евро, което се равнява на 10 на сто от текущия бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) за същия период.
Във видеоклип, разпространен днес, „Копа-Коджека“ изложиха причините за противопоставянето си на CBAM. Първоначално механизмът е замислен да подкрепи индустриите, обхванати от Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), която определя цените на емисиите на въглеродния диоксид. Въпреки че този инструмент стимулира декарбонизацията, той също така увеличава производствените разходи в ЕС и може да намали конкурентоспособността спрямо международните производители. Поради това е създаден CBAM - за да се гарантира, че вносните стоки ще се сблъскват със сравнима цена на въглеродните емисии на границата на ЕС, предотвратявайки изтичането на въглерод. По принцип такъв механизъм е разбираем. Включването на торове обаче коренно променя уравнението за земеделските производители, подчертават от „Копа-Коджека“.
Около 30 процента от азотните торове, използвани в ЕС, са вносни и таксата по CBAM ще има пряко въздействие: само през 2026 г. се очаква цените да се увеличат средно с около 15 на сто. Подходът на Европейската комисия предвижда постоянно и прогресивно увеличение на този данък до 2034 г. В резултат на това преките разходи за CBAM се оценяват от „Копа-Коджека“ на около 820 милиона евро през 2026 г., като ще нараснат до 3,4 милиарда евро до 2034 г. През следващите седем години това би възлизало на приблизително 12 милиарда евро.
Това би била цената на този механизъм в една теоретична икономика. Ако се вземе предвид изравняването на цените, което биха могли да осъществят производителите на торове, базирани в ЕС, от „Копа-Коджека“ изчисляват, че общите разходи за земеделските производители биха могли да достигнат до 39 милиарда евро за седем години, което е приблизително еквивалентно на 10 на сто от настоящия бюджет на ОСП.
Европейската земеделска общност се противопоставя на CBAM, тъй като високите разходи за торове, комбинирани с глобално фиксирани цени на продукцията, създават опасен структурен дисбаланс за сигурността на храните.
„Копа-Коджека“ призовават, в контекста на очаквания на 19 май план за торовете, най-малкото за временно спиране на механизма и дългосрочни мерки за компенсиране на разходите на фермерите, свързани със CBAM. Освен това трябва да се даде пълна яснота относно това как приходите от CBAM ще бъдат преразпределени в рамките на ЕС.