Разликата между доходността по 10-годишните държавни облигации на Франция и Германия - т.нар. спред достигна един процентен пункт днес, което е знак за нарастващото недоверие на пазарите към френския дълг преди приемането на бюджета за 2027 г. и президентските избори в страната, предаде Франс прес.
Ако тази разлика се запази до края на търговията днес, тя би била на най-високото си равнище от 2012 година, посочва агенцията.
Малко преди 14:00 ч. бълг. време доходността по 10-годишните френски облигации достигна 4,50 на сто спрямо 3,50 на сто за германския „Бунд“ (Bund - общоприетото название за германските федерални държавни облигации), които служат като референтен показател за еврозоната на пазара на държавни облигации.
Франция вече се финансира при по-високи разходи от други страни като Гърция и Италия.
„Италия, смятана в продължение на години за “болния човек на Европа”, успя да сведе бюджетния си дефицит до около 3 на сто. Що се отнася до траекторията на дефицита, Италия успя да положи тези усилия, докато Франция остава в зоната на 5 на сто“, коментира Александър Барадез, ръководител на отдела за пазарен анализ във френското подразделение на Ай Джи (IG France).
В същото време и Италия е изправена пред нарастващи разходи по обслужването на държавния си дълг. Италианският министър на икономиката и финансите Джанкарло Джорджети заяви днес, че тежестта на дълга се увеличава „с тревожни темпове“ на фона на геополитическото напрежение, предаде Ройтерс.
Говорейки от срещата на европейските финансови министри в Дъблин (ЕКОФИН), Джорджети заяви, че е отправил предупреждение за лихвените проценти и по-специално за тежестта на държавния дълг, която започва да нараства „с тревожни темпове“.
По думите му инфлацията неизбежно ще се повиши, ако войните в Украйна и Близкия изток продължат. Джорджети смята, че повишаването на лихвените проценти от централните банки в Европа и Съединените щати вероятно няма да е достатъчно, за да спре ръста на потребителските цени.
„Инфлацията произтича от шок от страна на предлагането, а не от прегряла икономика и търсене, което трябва да бъде охладено чрез рестриктивна парична политика“, заяви италианският министър.
Разходите за финансиране на Италия са се повишили рязко на аукцион миналата седмица. Доходността по италианските държавни облигации (BTP) с падеж слд три години достигна 3,43 на сто - най-високото равнище от юни 2024 г., а седемгодишните облигации донесоха брутна доходност от 3,98 на сто - най-високата от ноември 2023 г.
Според последния бюджетен план на Италия държавният дълг на страната се очаква да достигне почти 139 на сто от БВП тази година, с което Италия ще изпревари Гърция като страната с най-висока задлъжнялост в еврозоната.
На този фон повишаването на лихвените проценти засяга всички големи икономики, като начело са САЩ, където доходността по 10-годишните държавни облигации тази седмица надхвърли 5 на сто за първи път от 2007 г., допълва АФП.
Това повишение е реакция на рисковете от инфлация, която от своя страна се засилва заради нарастването на енергийните разходи, предизвикано от войната в Близкия изток.
В случая с Франция пазарите са обезпокоени и от държавен дълг, равняващ се на 117,5 на сто от брутния вътрешен продукт, в навечерието на президентската предизборна кампания.
„Възможно е политическият фактор във Франция да надделее над геополитическия“, смята Александър Барадез.
„Президентската кампания ще бъде сложна, ще тревожи и безпокои пазарите. Можем да очакваме социално напрежение, което да засили нестабилността на облигационния пазар“, допълва Венсан Жювен, анализатор в Ай Ен Джи (ING).
Първата последица е, че постепенното повишаване на лихвите увеличава разходите по бъдещите държавни заеми.
„Разходите по обслужването на дълга трябваше да достигнат близо 60 милиарда евро тази година – сума, равна на бюджета за отбраната или за националното образование“, припомня Венсан Жювен.
Повишаването на лихвите усложнява задачата на министър-председателя Себастиен Льокорню, който вчера представи основните параметри на проектобюджета за 2027 г. и обеща мерки за икономии в размер на 54 млрд. евро в бюджета за следващата година.
Въпреки икономическата ситуация френският държавен дълг остава „много привлекателен“ и „няма опасения относно финансирането на държавата“, въпреки че лихвените проценти са на най-високото си равнище от 2008 г., заяви във вторник Еманюел Мулен, управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France).
В Италия правителството също подготвя актуализация на бюджетните си планове за 2027 г. и следващите години. За да защити покупателната способност на домакинствата, тази седмица кабинетът обяви, че от следващата година ще премахне пътния данък за 14,5 милиона автомобила и мотоциклета. Мярката е на стойност 2,4 милиарда евро и ще се добави към предвидените тази година 2,8 милиарда евро за временното намаляване на акцизите на горивата, допълва Ройтерс.
Италия възнамерява също да използва изцяло допълнителното бюджетно пространство, предоставено от Европейския съюз по т.нар. национална клауза за дерогация от бюджетните правила на блока, за да ограничи въздействието на високите енергийни разходи. Възможността се равнява на 0,6 на сто от БВП, или около 14 милиарда евро до 2028 г.
„Смятам, че Европейската комисия ще прояви разбиране и ще ни предостави тази бюджетна възможност“, заяви Джорджети.
Преди да се възползва от клаузата, италианският министър на икономиката и финансите заяви, че все още се надява следващата седмица да бъде направена низходяща ревизия на бюджетния дефицит на Италия за 2025 г., така че той да падне под прага от 3 на сто от БВП, определен от ЕС. Това би дало на Рим надежда за по-ранно излизане от процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит. Националният статистически институт на Италия (ИСТАТ) и Евростат ще публикуват ревизираните данни за дефицита за 2025 г. на 22 септември.