Разнопосочно приключи последната борсова сесия в Азия

Редица водещи фондови пазари в Азия днес са затворени на фона на предстоящото настъпване на Нова година, а на тези, които останаха отворени, търговията е смесена, информира Асошиейтед прес. 
В Китай индексът Hang Seng в Хонконг загуби 0,9 на сто до 25 630,54 пункта, а композитният индекс на Шанхайската фондова борса прибави 0,1 на сто до 3969,75 пункта. 
В Тайван Taiex скочи с 0,9 на сто до 28 963,60 пункта.
Австралийският S&P/ASX 200 на фондовата борса в Сидни отстъпи с под 0,1 на сто до  8714,30 пункта.
Токийската фондова борса, която е най-голямата в региона, се очаква да отвори отново в понеделник, 5 януари, а пазарът в Южна Корея – в петък, 2 януари. 
Уолстрийт днес ще работи, но американският пазар ще остане затворен утре.
Търговията вчера приключи със слаб обем. 
Широкообхватният индекс S&P загуби 9,50 пункта или 0,1 на сто до 6894,24 пункта. Дори след три поредни дни на малки загуби обаче бенчмаркът остава напът да отбележи годишен растеж от над 17 на сто. 
Промишленият Dow Jones Industrial Average отстъпи 94,87 пункта или 0,2 на сто до 48 367,06 пункта, а индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq се сви с 55,27 пункта или 0,2 на сто до 23 419,08 пункта. 
Най-силно влияние на пазара оказват технологичните компании, особено работещите в сферата на усъвършенстването на изкуствения интелект. 
Акциите на „Енвидиа“ (Nvidia) поевтиняха с 0,4 на сто, а на „Епъл“ (Apple) – с 0,2 на сто. И двете компании имат огромна пазарна капитализация, което оказва голямо влияние върху цялостното развитие на пазара.
Растеж от 1,1 на сто постигна „Мета“ (Meta Platforms), компанията майка на „Фейсбук“ (Facebook). 
По-резки обаче са колебанията на стоковия пазар. 
Цената на златото се повиши с 1,4 на сто до 4386,30 долара за тройунция. Среброто поскъпна с 10,9 на сто. 
Въпреки поевтиняването на двата благородни метала на Чикагската стокова борса вчера те са напът да приключат 2025 г. със силен растеж на фона на икономическите тревоги и недостига в доставките.
Медта поскъпна с 4,4 на сто в сесията и с над 40 на сто за годината. Металът има ключово значение за световната енергийна инфраструктура, а търсенето се очаква да продължи да се повишава с развитието на ИИ технологиите, които изискват разширяване на центровете за данни и енергийните мрежи. 
На петролния пазар американският лек суров поевтиня със 7 цента до 57,88 долара за барел. Цената на сорта Brent от Северно море, който е референтен за Европа, се понижи също със 7 цента до 61,26 долара за барел. 
На валутния пазар доларът поскъпна до 156,60 японски йени спрямо 156,36 йени. Еврото се разменяше за 1,1740 долара – почти без промяна спрямо 1,1744 долара.