Сривът на световните пазари на облигации, който тласна разходите за обслужване на държавния дълг на редица държави до най-високите нива от десетилетия насам, продължава и днес, тъй като конфликтът в Близкия изток повишава цените на енергията, което подхранва опасенията сред инвеститорите относно инфлацията и нарастващите държавни задължения, съобщи Ройтерс.
Доходността на 10-годишните американски държавни облигации достигна тази сутрин почти тригодишен връх от 4,81 на сто, а по-нататъшно покачване към границата от 5 на сто вероятно ще разтревожи допълнително фондовите пазари.
Доходността на 10-годишните японски облигации се задържа над 3 на сто, което представлява 30-годишен връх. Доходността на 10-годишните австралийски държавни облигации се покачи до 5,198 на сто – максимум от над 15 години.
Фючърсите върху германските облигации спаднаха с 0,45 на сто до най-ниското си ниво от 2011 г. насам, докато фючърсите на френските заменяеми държавни облигации (OAT), основен инструмент за средносрочно и дългосрочно финансиране на френското правителство, поевтиняха с 0,5 на сто до рекордно ниско ниво.
Когато цената на облигациите спада, доходността им се покачва, обясняват експертите.
Главният инвестиционен стратег на „Саксо“ (Saxo) Чару Чанана заяви, че инвеститорите в облигации все повече изискват по-висока премия заради инфлацията, фискалните рискове и огромния обем дългове, който излиза на пазара.
„Това означава, че разпродажбата може да надхвърли очакванията, като доходността от 5 на сто по 10-годишните американски облигации изглежда все по-вероятна, преди доходността да стане достатъчно привлекателна, за да привлече обратно купувачите“, коментира Чанана.
Вълната от продажби на облигации от големи технологични компании, които агресивно набират средства за финансиране на бума в областта на изкуствения интелект, добави натиск върху облигационния пазар.
Според Нака Мацузава, главен макростратег в японската компания за финансови услуги „Номура Секюритис“ (Nomura Securities), готовността на гигантите в технологичния сектор да плащат сравнително високи лихви повишава доходността по цялата верига.
„Скокът в производителността, задвижван от изкуствения интелект, трябва да се превърне в по-високи заплати“, каза той. Ако това се осъществи, икономиката може да се справи с по-високите лихви, добави Мацузава.
Вниманието на инвеститорите е насочено и към евентуалните стъпки, които може да предприеме Управлението за федерален резерв (УФР), за да се справи с инфлацията, която остава над целта на централната банка от 2 на сто. Коментари на президента на УФР Кевин Уорш миналата седмица подтикнаха инвеститорите да засилят залозите си за повишение на лихвите в САЩ.
Междувременно фючърсите на суровия петрол сорт Брент се повишиха с близо 1 на сто до 95,61 долара за барел в сряда, след като отбелязаха ръст от близо 6 на сто през предходната сесия.
Доходността на 2-годишните американски държавни облигации, която обикновено се движи в синхрон с очакванията за лихвените проценти на УФР, се повиши до 4,41 на сто – най-високо ниво от януари 2025 г.
Мащабът на структурната промяна на пазарите се подчертава от покачването на доходността на японските държавни облигации, която някога беше най-ниската в света. Във вторник доходността на 10-годишните облигации надхвърли 3 на сто за първи път от 30 години насам.
Тази сутрин доходността на 10-годишните японски облигации се задържа на ниво 3,01 на сто.
„Повишаващата се доходност на японските държавни облигации отразява не само опасенията на инвеститорите относно фискалните перспективи на Япония, като се имат предвид амбициозните планове за разходи за следващите години, но и глобалния натиск върху разходите за дългосрочно финансиране“, заяви Фред Нойман, главен икономист за Азия в Ейч Ес Би Си (HSBC).