Рисковете за световните пазари през септември се натрупват бързо, пише Ройтерс

Войната на САЩ с Иран е основен двигател за пазарите на фона на колебанията в цените на петрола и газа, като трейдърите се опитват да преценят дали, кога и как ще бъдат отворени ключови морски маршрути, най-вече Ормузкият проток, пише Ройтерс.
Пазарната динамика подкрепи акциите на енергийните компании и оказа натиск върху големите потребители на енергия, докато произтичащата от това по-висока инфлация засегна държавните облигации. 
Световният икономически растеж устоя на по-високите цени, но буферите, които смекчиха първоначалния шок, започват да се изчерпват. Цената на петрола се повиши с 2 на сто днес, след новите удари, разменени между САЩ и Иран. 
Инвеститорите с дългосрочни планове обмислят евентуалното геополитическо и икономическо преразпределение, включително изграждането на потенциални петролопроводи, заобикалящи Ормузкия проток, както и нови регионални обединения, например между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция.
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и Японската централна банка ще проведат заседания за паричната политика през една и съща седмица, което може да доведе до двоен прилив на волатилност. Председателят на УФР Кевин Уорш може би засили очакванията за повишение на лихвите на 16 септември с ястребовата си реч в Джаксън Хоул в петък, но пазарите ще продължат да следят внимателно и следващите му изказвания. 
Неотдавнашната намеса на американското министерство на финансите на облигационните пазари, която може да размива пазарните сигнали, също е във фокуса на инвеститорите. В Джаксън Хоул Уорш не коментира пряко намесата, но заяви, че УФР „се нуждае от ясни пазарни сигнали“, за да определя правилно паричната политика. 
„Начинът, по който УФР ще комуникира занапред, е важен, защото влияе върху цялостното доверие в институцията и върху световните лихвени проценти“, каза главният инвестиционен директор на „Сейнт Джеймс плейс” (St. James's Place) Джъстин Онуекуси преди речта на Уорш. 
В Япония, която неотдавна се намеси на валутния пазар, за да укрепи йената, пазарите очакват повишение на лихвите от централната банка на страната на 18 септември. И тук сигналите от централната банка са от ключово значение. 
„Всичко опира до посланието и до това, доколко „ястребово“ ще звучи управителят на централната  банка“, каза Ханк Каленти, главен стратег за световните пазари в „Ес Ем Би Си Емиа” (SMBC EMEA), като добави, че тонът може да промени формата на кривата на доходността на японските облигации. Доходността по 10-годишните облигации се приближава до 3 на сто — най-високото ниво от средата на 90-те години. 
Очаква се „Антропик” (Anthropic) да стане следващата технологична компания, която да получи огромна пазарна капитализация с излизането си на борсата, след мащабното първично публично предлагане (ППП) на „СпейсЕкс” (SpaceX) през юни. Според съобщения компанията се надява да набере до 100 млрд. долара, което може да се превърне в още един риск за търговията, свързана с изкуствения интелект, докато пазарите поемат увеличаващите се емисии на облигации от големите технологични компании за финансиране на капиталовите им разходи. 
„Що се отнася до „Антропик” и „ОупънЕйАй” (OpenAI), вероятно ще има изключително завишени оценки“, каза Рори Доуи, портфейлен мениджър за мултиасет инвестиции в „Марлбороу” (Marlborough), имайки предвид перспективите за IPO на двете компании. 
През май „Антропик” беше оценена на 965 млрд. долара. Оценка от 1 трлн. долара при ППП би я превърнала в една от най-големите публични компании в света. „Ако апетитът на инвеститорите към тази тема отслабне дори за кратко, няма буфер под формата на диверсификация“, каза Виолета Тодорова, старши анализатор в „Леверъдж шерс” (Leverage Shares). „Това ще засегне „Енвидиа” (Nvidia), „Майкрософт” (Microsoft) и всички акции, чиито оценки вече са основани на очакванията за търсене на инфраструктура за изкуствен интелект, а не само новите компании, излизащи на борсата“, коментира тя.
Френското правителство трябва да представи проектобюджета си пред Националното събрание през следващите седмици. Очаква се битка, тъй като правителството се стреми да върне бюджетния дефицит под контрол преди президентските избори през 2027 г., за които социологическите проучвания предполагат, че могат да бъдат благоприятни за крайната десница в сраната. 
„Съществува риск доходността по френските държавни облигации да се повиши“, каза главният икономист на „Цюрих иншуранс груп” (Zurich Insurance Group) Гай Милър. „Но не смятаме, че това ще е в степен, която действително да подкопае конструкцията на еврозоната“, допълни той.
Германските облигации също могат да бъдат подложени на натиск, тъй като канцлерът Фридрих Мерц е изправен пред поредица от регионални избори. Популярността му е ниска след няколко политически грешки, а крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) може да се представи по-добре от партията на Мерц в някои от вотовете. 
Политиките на новия британски премиер Анди Бърнам досега не са разтревожили особено пазарите, но усилията му да стимулира растежа на фона на ограничените публични финанси могат да променят това. Бюджетът през октомври и конференцията на Лейбъристката партия през септември ще бъдат изпитание за Бърнам и новия финансов министър Джон Хийли.
Разходите по 10-годишните британски държавни облигации остават високи, но са се понижили спрямо 18-годишните върхове, достигнати през май. Споменът за кризата около „минибюджета“ от 2022 г. може да ограничи новото правителство. Бърнам заяви, че ще спазва фискалните правила на Великобритания. 
„Съществува риск те да се опитат да преминат границата и според мен това би било грешка“, каза старшият британски икономист на „Беренберг” (Berenberg) Андрю Уишарт.
Предизборната кампания за междинните избори в САЩ през ноември традиционно се активизира през септември и може да повлияе върху политиката. 
Потребителите следят цените на бензина, които заради войната с Иран са се повишили средно над 4 долара за галон спрямо под 3 долара през януари. Президентът Доналд Тръмп заяви пред американците този месец, че по-високите цени си заслужават, за да бъде победен Иран, но някои анализатори подозират, че той иска поевтиняване на бензина преди изборите. 
Главният европейски икономист на „Джефрийс” (Jefferies) Мохит Кумар свързва изборите и с усилията на финансовия министър Скот Бесънт да понижи разходите по кредитирането за правителството. „Администрацията на Тръмп не може да си позволи по-високи дългосрочни лихви преди междинните избори, тъй като ипотечните лихви са свързани с дългия край на кривата на доходността по американските държавни облигации“, каза Кумар.