Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди днес още веднъж желанието си да наложи търговско ембарго на Испания, като нареди на министъра на финансите Скот Бесънт да преустанови цялата търговия с иберийската страна включително туристическите посещения на фона на напрежението около разходите за отбрана, предаде Ройтерс.
Съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) президентът на САЩ има широки правомощия да ограничава или блокира икономически сделки, свързани с чужди страни.
Подобна мярка обаче е възможна само ако президентът докаже, че съответната страна представлява „необичайна или извънредна заплаха“ за националната сигурност, външната политика или икономиката на САЩ и обяви ситуацията като национално извънредно положение.
Питър Шейн, професор по право в Нюйоркския университет, заяви, че е много трудно спорът между САЩ и Испания относно разходите за отбрана да отговаря на тези условия.
Освен това правилата на Европейския съюз изискват търговските преговори да се водят с него като единен блок, а не с отделни страни членки.
Законът за международните извънредни икономически правомощия досега е бил използван спрямо Иран през 1979 г., Сирия през 2004 г., Ирак през 1990 г. и Судан през 1997 г.
САЩ са налагали в миналото ембарго и на страни като Куба и Северна Корея чрез Закона за търговия с врага (Trading with the Enemy Act – TWEA), но неговото използване е ограничено до периоди на официално обявена война.
Вместо пълно ембарго президентът на САЩ разполага с няколко други механизма за налагане на мита или ответни търговски мерки.
Съгласно Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. президентът може да наложи мита върху вноса или да определи квоти за конкретни продукти или сектори, ако Министерството на търговията прецени, че те представляват заплаха за националната сигурност.
Съгласно Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. президентът може да наложи търговски санкции на чужда страна, ако действията ѝ бъдат определени като дискриминационни, несправедливи или обременяващи за американската търговия.
Могат да бъдат приложени и антидъмпингови правила. По време на първия мандат на Тръмп по искане на производители на маслини от щата Калифорния, беше въведено антидъмпингово мито от 30 на сто върху испанските черни маслини съгласно Закона за митата от 1930 г., като отделно разследване на Министерството на търговията установи, че те са се възползвали от несправедливи субсидии.
По-късно Световната търговска организация (СТО) нареди частична отмяна на мерките, но делът на Испания на американския пазар на черни маслини спадна от 49 на сто през 2017 г. до 19 на сто през 2024 г.
Първата заплаха за търговски санкции срещу Испания се появи през октомври 2025 г., когато Тръмп заяви, че „може“ да накаже Мадрид с мита заради отказа на срещата на върха на НАТО в Хага четири месеца по-рано да се ангажира с увеличаване на разходите за отбрана до 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
През март тази година Тръмп отиде още по-далеч, като нареди на Бесънт и на търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър да започнат разследвания с цел налагане на ембарго върху всички испански стоки.
Към момента в Федералния регистър не са публикувани данни за започнали подобни разследвания.
САЩ продават повече стоки на Испания, отколкото купуват от нея - през 2025 г. американският износ към страната е възлизал на 26,6 млрд. долара, а вносът от Испания е бил 21,35 млрд. долара, според Бюрото за преброяване на населението на САЩ.
Испанските компании са инвестирали 97,2 млрд. евро в САЩ, което прави страната най-голямата дестинация за испански инвестиции в света, според данни на Евростат, цитирани от Американската търговска камара в Испания.
САЩ са най-големият чуждестранен инвеститор в Испания - с над 116 млрд. евро вложения в производствен капитал, осигуряващи работа на около 200 000 души в страната.
Очаква се основните разходи на Испания за отбрана да достигнат 35,41 млрд. евро през 2026 г., което се равнява на 2 на сто т нейния БВП, според последните оценки на НАТО. Това е увеличение спрямо 11,17 млрд. евро, когато премиерът Педро Санчес пое поста през 2018 г.
Испания се е нареждала на седмо място по разходи за отбрана сред страните членки на НАТО през 2025 г. по абсолютна стойност, според испански правителствени представители, позоваващи се на данни на Алианса.
В момента близо 3000 испански военнослужещи участват в операции на НАТО в чужбина, което нарежда Испания на трето място по участие във войски към мироопазващи и мисии за сигурност на Алианса.
Страната е изпратила над 125 000 военнослужещи в повече от 22 мисии, при които над 100 испанци са загинали по време на операции на НАТО, показват данни на испанското правителство.
От 2022 г. Испания е предоставила общо 3,795 млрд. евро подкрепа за Украйна.