Лозовите насаждения в област Сливен са в много добро състояние преди началото на масовия гроздобер въпреки продължителното засушаване и високите температури. Очаква се произведеното винено грозде през 2026 г. да бъде с 20-30 процента повече спрямо миналата година, като прогнозата е за високо качество на реколтата, съобщиха за БТА от Министерството на земеделието и храните, позовавайки се и на данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).
В насажденията, в които редовно са извършвани необходимите агротехнически и фитосанитарни мероприятия, не се наблюдават сериозни проблеми. Особено добри са очакванията за лозята с поливни системи, където се прогнозира отлична реколта.
По данни на ИАЛВ общата площ на регистрираните лозови насаждения с винени сортове в областта е 3130 хектара, от които към края на август са реколтирани 1353 хектара. През тази година са засадени 10 хектара нови лозови насаждения, а са изкоренени 24 хектара. В лозарския регистър са вписани 459 гроздопроизводители с управляваните от тях лозарски стопанства и 20 винопроизводители на територията на област Сливен.
Гроздоберът в отделни райони е започнал още в средата на август с най-ранните сортове – Мускат отонел, Шардоне и Совиньон блан. Масовата беритба се очаква да започне между началото и средата на септември. Сроковете за прибиране на гроздето зависят от достигането на технологична зрялост и предназначението му. При производството на пенливи вина гроздето се бере по-рано заради необходимостта от по-висока киселинност, докато при повечето тихи вина се следи достигането на определена захарност.
Високите температури и липсата на валежи през последните години ускоряват натрупването на захари и технологичната зрялост настъпва с една до две седмици по-рано. Това води до по-едновременно узряване на различни сортове и съответно до необходимост от ускорено протичане на гроздоберната кампания.
Сухото и горещо време без валежи по време и след цъфтежа е потиснало развитието на болестите и неприятелите. В област Сливен, както и в страната, не се наблюдават масови поражения, особено в стопанствата, в които навреме са извършени необходимите агротехнически и фитосанитарни мероприятия. Не е отчетено масово проявление на икономически важните болести по лозата – мана, оидиум, сиво и кафяво гниене.
Очакваното увеличение на реколтата е значително спрямо произведеното през 2025 г. Тогава в област Сливен са произведени 4 856 148 килограма винено грозде, докато за тази година прогнозата е количеството да бъде с 20-30 процента по-голямо.
На този етап не може да бъде направена точна прогноза за изкупните цени, тъй като гроздоберът е в начален етап и предлагането все още не е масово. Очакваната по-голяма реколта, съчетана с наличните количества вино от предходни години, може да доведе до по-слабо търсене и съответно до цени под нивата от 2025 г. или на същото равнище. От Министерството отбелязват, че запазването на цените на миналогодишните нива на практика би представлявало спад за производителите заради увеличените производствени разходи. Въпреки това се очаква произведеното грозде да бъде изкупено.
По време на гроздоберната кампания контролът на ИАЛВ е насочен основно към предотвратяване на нерегламентираната продажба на винено грозде. Проверяват се пазари, тържища и временни пунктове за продажба, като се следят произходът на гроздето, необходимите придружителни документи при превоз на разстояние над 70 километра и преработката на промишлени количества в нерегистрирани обекти. При необходимост проверките се извършват съвместно с Националната агенция за приходите.
Предлаганото на пазара грозде трябва да е произведено от производители, регистрирани в лозарския регистър, и да е удостоверено със сертификат за произход, издаден от съответната Регионална лозаро-винарска камара и заверен от ИАЛВ. При превоз на разстояние над 70 километра се изисква и заверен от ИАЛВ придружителен документ.
В област Сливен през 2026 г. не са установени нерегламентирани продажби на българско или вносно грозде, както и нарушения, налагащи административно-наказателни мерки. Констатирани са обаче случаи на непълно изкореняване на лозови насаждения с цел последващо презасаждане, за които са издадени задължителни предписания. Установено е и предлагане на вино с непълни етикети – без списък на съставките и без посочена хранителна и енергийна стойност. В производствени обекти са открити и малки партиди вино с несъответствия по отношение на летливите киселини или сулфитите, които са спрени от реализация.
Сред основните предизвикателства пред лозаро-винарския сектор остават климатичните промени, които засягат производителите не само в България, но и в целия Европейски съюз. Пролетните слани, температурните аномалии, градушките, високите температури и продължителното засушаване влияят върху добивите, качеството и сроковете на зреене и увеличават необходимостта от напояване.
Според Министерството на земеделието и храните развитието на поливните системи, достъпът до водоизточници, използването на информация в реално време от климатични станции и споделеното използване на техника могат да подобрят конкурентоспособността на стопанствата. Важно е и запазването на сортовото разнообразие, включително чрез насърчаване на отглеждането на бели и местни сортове, към които потребителите проявяват все по-голям интерес.
Секторът е чувствителен и към международната политическа и икономическа обстановка, която води до повишаване на цените на суровините и материалите и затруднява реализацията на продукцията. Допълнителен натиск оказват вносът на евтино наливно вино и необходимостта от намиране на алтернативни източници на суровини.
В този контекст сред основните задачи пред лозаро-винарския сектор е запазването на неговата идентичност, включително чрез подкрепа за малките винопроизводители.
Изключително добра и нормална за последните години реколта от грозде очакват тази година в изба „Шато Авли“, разположена в землището на сливенското село Глушник. За БТА главният технолог на избата Пламена Арабаджиева коментира, че климатичните условия през годината са били благоприятни за лозята – имало е достатъчно валежи, температурите не са били прекомерно високи, а по-ниските нощни температури са създали добри условия за развитието и узряването на гроздето.
Гроздоберът в масивите на избата вече е започнал. „Шато Авли“ обработва собствени лозови масиви с площ 330 декара. Арабаджиева определи качеството на тазгодишната реколта като добро както при винените, така и при десертните сортове.
Недостигът на работна ръка тази година не е сред основните проблеми за стопанството. По думите на технолога има достатъчно хора за гроздобера, докато по-сериозно предизвикателство остават високите производствени разходи. В „Шато Авли“ значителна част от работата по лозята се извършва ръчно, което означава разходи за работна ръка, техника, гориво, торове и вода.
На този фон изкупните цени на гроздето се определят като сериозен проблем за производителите. Причина за натиска върху цените е и голямото количество грозде на пазара, което дава възможност на големите винпроми да търсят възможно най-ниската изкупна цена.
Сред по-общите проблеми пред българските производители Арабаджиева открои високата себестойност на производството и необходимостта от по-сериозна подкрепа за българската продукция. По думите й подобни затруднения изпитват и производителите на плодове и зеленчуци. Според нея са необходими както мерки за стимулиране на местното производство, така и усилия от страна на самите производители за оптимизиране на разходите.
Като предизвикателство за българското винопроизводство тя посочва и конкуренцията от евтини чуждестранни вина. По думите й в България има случаи, при които големи производители предпочитат да купуват грозде или вино от страни като Испания, Италия и Франция, където мащабите на производство позволяват значително по-ниски цени, след което продуктът се бутилира и предлага на българския пазар.