Седмицата ще постави на изпитание устойчивостта на ръста на борсите на фона на решенията на централни банки и финансовите отчети на технологични гиганти

Световните финансови пазари навлизат в една от най-натоварените седмици за годината, в която решенията на водещи централни банки, данните за икономическия растеж и инфлацията, както и отчетите на най-големите технологични компании ще определят дали неотдавнашното отстъпление при акциите ще остане ограничена корекция, или ще прерасне в по-широко понижение.
Вниманието ще бъде насочено най-вече към заседанието на Управлението за федерален резерв на САЩ, което приключва в сряда, и към резултатите на „Майкрософт“ (Microsoft), „Мета Платформс“ (Meta Platforms), „Епъл“ (Apple) и „Амазон“ (Amazon). Четирите компании представляват около 17 на сто от пазарната капитализация на индекса S&P 500 и техните отчети могат да повлияят не само върху технологичния сектор, но и върху посоката на основните американски и световни индекси.
Пазарите навлизат в седмицата след ново отслабване на технологичните акции. S&P 500 приключи петъчната търговия на равнище 7411,98 пункта, с понижение от 0,6 на сто за седмицата, докато технологичният Nasdaq загуби 2,1 на сто. Въпреки това широкият американски индекс остава с над 8 на сто над началото на 2026 г.
Натискът дойде основно от рязкото поевтиняване на акциите на „Алфабет“ (Alphabet) и „Тесла“ (Tesla) след публикуването на техните тримесечни отчети. И двете компании отчетоха отрицателен свободен паричен поток, а реакцията на инвеститорите показа, че пазарът вече не е готов да приема безусловно растящите капиталови разходи, свързани с изкуствения интелект.
Това се случва на фона на ново рязко поскъпване на петрола. Сортът Брент наддаде със 7 на сто в четвъртък и приключи търговията на цена 100,69 долара за барел, което беше първото му преминаване над 100 долара в края на пазарна сесия от 26 май. Покачването последва нападенията на йеменските хуси срещу два саудитски петролни танкера в Червено море и новото изостряне на напрежението между САЩ и Иран.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон ще държи Техеран отговорен за последващи атаки срещу корабоплаването и предупреди за възможни мащабни военни удари. В същото време информации за усилия на Пакистан да възобнови преговорите между САЩ и Иран доведоха до частично понижение на цените на петрола в края на седмицата.
Така пазарите отново се движат между две противоположни сили. Силните корпоративни печалби и устойчивата американска икономика продължават да подкрепят акциите, докато високите енергийни цени, нарастващата доходност на облигациите и съмненията около възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект увеличават рисковете.
Кристина Хупър, главен пазарен стратег в „Ман Груп“ (Man Group), определя пазара като силно „прегрят“ и посочва, че инвеститорите се движат предпазливо и са склонни да реагират отрицателно дори при сравнително малки разочарования.
По думите ѝ компаниите могат да надминат прогнозите за печалбата и да представят силни очаквания за следващото тримесечие, но въпреки това да бъдат наказани от пазара, ако капиталовите им разходи поставят под съмнение бъдещите парични потоци. Там, където доскоро инвеститорите виждаха предимно възможности, те все по-често започват да оценяват рисковете, свързани с цената на технологичната надпревара.
УФР между петрола и устойчивата икономика
Решението на Управлението за федерален резерв (УФР) ще бъде основният макроикономически акцент на седмицата. Очаква се централната банка да запази основната си лихва без промяна, но вероятността за изненадващо повишение вече не се смята за пренебрежимо малка.
Според данни на „Лондон Сток Ексчейндж Груп“ (LSEG) фючърсите върху лихвата по федералните фондове в края на петъчната търговия отразяваха около 38 на сто вероятност за увеличение с 25 базисни пункта. По други оценки пазарната вероятност се движеше между 31 и 40 на сто, след като само седмица по-рано беше около 13 на сто.
Икономистите на „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas) посочват, че възможността за шоково повишение не може да бъде напълно изключена. Основният сценарий на банката обаче остава запазване на лихвите.
Това ще бъде второто заседание под ръководството на новия президент Кевин Уорш, който досега избягва да дава конкретни насоки за бъдещата политика. Пол Нолте, старши съветник и пазарен стратег в „Мърфи енд Силвест Уелт Мениджмънт“ (Murphy & Sylvest Wealth Management), отбелязва, че Уорш не разкрива картите на централната банка и това увеличава несигурността около изхода от заседанието.
Дори при запазване на лихвите инвеститорите ще търсят сигнали дали във Федералния комитет за отворения пазар се увеличава подкрепата за едно или повече повишения през следващите месеци. Пазарните цени отразяват две увеличения с по 25 базисни пункта до заседанието през януари 2027 г.
Скот Рен, старши стратег за световните пазари в „Уелс Фарго Инвестмънт Инститют“ (Wells Fargo Investment Institute), предупреждава, че ако инвеститорите останат с впечатлението, че повече членове на комитета се ориентират към многократни повишения до края на годината, това би представлявало проблем за фондовия пазар.
Икономистите на „Комерцбанк Рисърч“ (Commerzbank Research) очакват УФР да запази лихвите без промяна, тъй като данните за инфлацията през юни изненадаха в посока надолу и намалиха непосредствения натиск за действие. Банката обаче отбелязва, че по-високите цени на петрола запазват риска от ново ускоряване на инфлацията.
„Хелаба“ (Helaba) също оценява вероятността за увеличение през юли между 30 и 40 на сто, но смята, че УФР вероятно ще изчака до септември. Дотогава ще бъдат публикувани още един доклад за потребителските цени и два доклада за пазара на труда в САЩ.
Според германската банка последните данни за инфлацията са намалили непосредствения натиск върху УФР само в ограничена степен. Цените на услугите остават устойчиви, митническата политика на администрацията на Тръмп продължава да създава риск за цените, а суровият петрол отново се търгува над 100 долара за барел.
Същевременно финансовите условия до края на юни се подобриха заради силното поскъпване на акциите. Според „Хелаба“ подобна среда не съответства напълно на икономически растеж над дългосрочната тенденция и инфлация, която остава значително над целта.
Доходността на американските държавни облигации вече реагира на новите инфлационни опасения. Доходността по двугодишните книжа се повиши за седмицата с около 10 базисни пункта до 4,311 на сто, а тази по 10-годишните облигации нарасна с около 17 базисни пункта до 4,714 на сто. Доходността по 30-годишните книжа достигна 5,137 на сто.
По-високата доходност увеличава разходите за финансиране и предлага на инвеститорите по-привлекателна алтернатива на акциите. Това е особено важно за технологичните компании с високи оценки, чиито бъдещи печалби се дисконтират по-силно при нарастващи пазарни лихви.
Най-натоварената седмица от сезона на отчетите
Около една трета от компаниите в S&P 500 трябва да публикуват резултатите си през предстоящата седмица. Това я превръща в най-натоварения период от сезона на отчетите за второто тримесечие.
Освен четирите компании от т.нар. „Великолепна седморка“, резултати ще представят „Виза“ (Visa), „Кока-Кола“ (Coca-Cola), „Боинг“ (Boeing), „Форд Мотор“ (Ford Motor), „Юнайтед Парсъл Сървис“ (United Parcel Service), „Старбъкс“ (Starbucks), „Мастъркард“ (Mastercard), „Шеврон“ (Chevron), „ЕксонМобил“ (ExxonMobil), „Шел“ (Shell), „Куалком“ (Qualcomm), „АРМ Холдингс“ (Arm Holdings) и редица други компании.
В Европа отчетите ще включват „Дойче банк“ (Deutsche Bank), Бе Ем Ве (BMW), „Мерцедес-Бенц Груп“ (Mercedes-Benz Group), БАСФ (BASF), „Адидас“ (Adidas), „Хайделберг Матириълс“ (Heidelberg Materials), „Ем Те У Аеро Енджинс“ (MTU Aero Engines), „Хохтиф“ (Hochtief), „Сименс Хелтинерс“ (Siemens Healthineers), Ел Ве Ем Аш, „АстраЗенека“ (AstraZeneca), „Л’Ореал“ (L’Oréal), „Самсунг Електроникс“ (Samsung Electronics), „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric), „Анхойзер-Буш ИнБев“ (Anheuser-Busch InBev), „Ковестро“ (Covestro) и „Пума“ (Puma).
Резултатите, публикувани досега, са силни. Според „Чарлз Шуаб“ (Charles Schwab) 133 компании от S&P 500 вече са представили отчетите си, като 70 на сто са надминали прогнозите за приходите, а 87 на сто са постигнали по-висока от очакваната нетна печалба.
„Комерцбанк Рисърч“ също отчита, че 87 на сто от компаниите са надминали прогнозите за печалбата, а общият ръст на резултатите е около 23 на сто спрямо същия период на миналата година.
Оценките за общия ръст на печалбата обаче се различават съществено в зависимост от методологията. Данните на „Лондон Сток Ексчейндж Груп“ сочат увеличение от около 26,5 на сто, докато някои изчисления достигат 35,8 на сто. „Джей Пи Морган Асет Мениджмънт“ (J.P. Morgan Asset Management) предупреждава, че част от по-високите стойности са изкривени от инвестиционните печалби по пазарна оценка при някои от най-големите технологични компании.
Според „Джей Пи Морган“ два сектора имат особено голям принос към ръста на печалбите – енергетиката и информационните технологии. Очаква се печалбата на акция в енергийния сектор да се увеличи с около 120 на сто на годишна основа заради високите цени на петрола и прекъсванията на доставките от Близкия изток.
При информационните технологии прогнозираното увеличение е около 61 на сто, като секторът може да осигури приблизително две трети от общия ръст на печалбите в S&P 500. Почти половината от растежа на печалбите в индекса се очаква да бъде свързан с полупроводниковите компании.
Това показва промяна в структурата на бума около изкуствения интелект. В началото основните печеливши бяха хипермащабните доставчици на облачни услуги и изчислителен капацитет. Сега недостигът на чипове и памети позволява на производителите на полупроводници да повишават цените и маржовете си.
Според анализа на „Джей Пи Морган“ купувачите на чипове на практика финансират бума на печалбите при доставчиците. Това неравновесие обаче не може да продължава неограничено. Или приходите от изкуствен интелект трябва да настигнат капиталовите разходи на хипермащабните компании, или темпът на инвестициите в крайна сметка ще се забави и ще охлади растежа при производителите на чипове.
„Алфабет“ промени отношението към разходите за изкуствен интелект
Резултатите на „Алфабет“ показаха колко високи са станали изискванията на пазара. Компанията отчете силен ръст на бизнеса с облачни услуги, като приходите са нараснали с 82 на сто на годишна основа при пазарни очаквания за около 70–75 на сто.
Въпреки това акциите поевтиняха, след като компанията повиши прогнозата си за капиталовите разходи през 2026 г. от 180–190 милиарда долара до 195–205 милиарда долара. Ръководството посочи и че разходите през 2027 г. ще нараснат значително спрямо 2026 г.
За първи път след излизането си на борсата през август 2004 г. „Алфабет“ отчете отрицателен свободен паричен поток, който възлезе на 5,9 милиарда долара за тримесечието.
Това постави под въпрос не търсенето на изчислителни ресурси, което остава високо, а цената, на която технологичните компании се борят за пазарен дял. Реакцията се прехвърли върху очакванията към „Майкрософт“, „Мета Платформс“ и „Амазон“, които също се очаква да повишат прогнозите си за инвестициите.
При „Майкрософт“ вниманието ще бъде насочено към растежа на облачната платформа „Азюр“ (Azure), приходите от „Майкрософт 365 Копайлът“ (Microsoft 365 Copilot), наличния изчислителен капацитет и капиталовите разходи за центрове за данни.
Компанията трябва да покаже, че инвестициите в инфраструктура се превръщат в по-високи приходи от корпоративен софтуер и облачни услуги. При липса на ясни доказателства за възвръщаемостта дори силният ръст на „Азюр“ може да се окаже недостатъчен за положителна пазарна реакция.
При „Мета Платформс“ инвеститорите ще следят приходите от реклама, активността на потребителите, ефективността на рекламните системи, използващи изкуствен интелект, и промените в разходите. Компанията прогнозира приходи за второто тримесечие между 58 и 61 милиарда долара, но мащабът на капиталовите разходи остава основният въпрос.
Отчетът на „Амазон“ ще бъде оценяван през растежа на „Амазон Уеб Сървисиз“ (Amazon Web Services), търсенето на услуги, свързани с генеративен изкуствен интелект, маржовете в търговията на дребно и прогнозата за инвестициите. Компанията очаква продажби между 194 и 199 милиарда долара и оперативна печалба между 20 и 24 милиарда долара.
При „Епъл“ фокусът ще бъде по-различен. Инвеститорите ще следят продажбите на „айФон“, бизнеса с услуги, китайския пазар, продуктовите маржове и напредъка при „Епъл Интелиджънс“ (Apple Intelligence). За компанията основният въпрос е дали може да превърне изкуствения интелект в нов двигател на търсенето, без да поема същия мащаб капиталови разходи като облачните конкуренти.
Секторната ротация ограничава спада
Въпреки слабостта на технологичните акции широкият пазар засега остава сравнително устойчив. „Хаспа“ (Haspa) посочва, че инвеститорите пренасочват капитали към енергетиката, финансовия сектор и производителите на стоки от първа необходимост.
„Чарлз Шуаб“ също отчита ротация към финансови и здравни компании, която ограничава понижението на S&P 500. Това обяснява защо широкият индекс се представя по-добре от Nasdaq въпреки разпродажбата при компаниите с мегакапитализация.
Техническата картина обаче се влошава. S&P 500 се понижи под 50-дневната си пълзяща средна, която през последния месец действаше като ниво на подкрепа. Според анализа на „Чарлз Шуаб“ това отслабва краткосрочния импулс и подкрепя умерено негативна оценка за предстоящата седмица.
Nasdaq се задържа около краткосрочната подкрепа от 25 000 пункта, която вече беше тествана през юни. Многократното тестване на едно и също равнище в кратък период обикновено се смята за неблагоприятен сигнал. Ако индексът пробие надолу, следващото важно техническо равнище ще бъде 200-дневната пълзяща средна около 23 943 пункта.
Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) по-рано определи случващото се като реализиране на печалби, а не като паника. Но при продължаващо понижение технологичните загуби могат да принудят част от инвеститорите да продават и други активи.
В анализа си „Хаспа“ отбелязва, че пазарната психология остава движена едновременно от страх от спад и от страх да не бъде пропуснато последващо възстановяване. Това поддържа склонността на инвеститорите да купуват при понижения, особено ако се появят сигнали за дипломатическо успокояване в Близкия изток.
Според банката на пазарите вече се наблюдава познат модел, при който периоди на остра реторика и заплахи от страна на Тръмп понякога са последвани от отстъпление и компромис. При нова деескалация подобен сценарий може да доведе до спад на петрола, понижение на доходността и възстановяване на акциите.
Петролът остава водещият външен риск
Въпреки натоварения календар конфликтът в Близкия изток вероятно ще остане водещият външен фактор за пазарите.
„Комерцбанк Рисърч“ отбелязва, че хусите са разширили риска за корабоплаването в Ормузкия проток към протока Баб ел Мандеб, известен като Портата на плача. Това поставя под заплаха не само маршрутите през Персийския залив, но и доставките към саудитските пристанища в Червено море.
Цената на Брента временно достигна 102 долара за барел при около 70 долара в началото на юли. Подобно движение увеличава инфлационните очаквания и оказва натиск върху облигационните пазари, смятат експертите.
Доходността по 10-годишните германски федерални облигации достигна около 3,22 на сто, което е нов връх за годината. Според „Комерцбанк Рисърч“ продължаващият конфликт може да задържи тенденцията към по-висока доходност.
„Хелаба“ посочва и допълнителни рискове за европейската икономика, свързани с горещините и ниските равнища на реките. По горното течение на Рейн корабите вече трябва да ограничават товарите си. При по-продължително засушаване това може да доведе до забавяне на доставките и по-високи транспортни разходи.
В същото време САЩ са в по-благоприятна позиция спрямо еврозоната при енергиен шок, тъй като са нетен износител на енергия и не зависят в същата степен от природен газ от региона на Персийския залив.
Тази разлика е една от причините „Комерцбанк Рисърч“ да очаква американската икономика да се представи по-добре от европейската през второто тримесечие.
Данните за растежа ще сравнят САЩ и Европа
Предварителната оценка за брутния вътрешен продукт на САЩ през второто тримесечие ще бъде публикувана в четвъртък. Прогнозите се движат между 1,7 и 2,5 на сто на годишна основа.
Моделът „Джи Ди Пи Нау“ (GDPNow) на клона на Федералния резерв в Атланта оценява растежа на 1,7 на сто. „Комерцбанк Рисърч“ очаква около 1,9 на сто, докато „Хелаба“ прогнозира 2,5 на сто.
Основната подкрепа вероятно идва от корпоративните инвестиции, включително строителството на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект. Бизнес инвестициите могат да компенсират част от слабостта на потреблението и традиционната промишленост.
За сравнение, германската икономика вероятно е останала близо до нулев растеж. „Комерцбанк Рисърч“ очаква само минимално увеличение на брутния вътрешен продукт на еврозоната, като по-високите енергийни цени и несигурността са ограничили потреблението и услугите.
Сред големите икономики на валутния съюз банката очаква по-добро представяне единствено на Испания, докато Франция и Италия може да отчетат леко свиване.
„Хелаба“ е малко по-оптимистична за Германия и посочва, че данните за износа, промишленото производство и продажбите на дребно показват стабилност през тримесечието въпреки войната и енергийния шок.
Индексът на бизнес климата на института „Ифо“ (Ifo) ще даде първи сигнал за настроенията през юли. „Комерцбанк Рисърч“ очаква леко понижение след две поредни подобрения, докато инвеститорите ще оценяват до каква степен новото поскъпване на енергията и митническото напрежение са влошили оценките на германските предприятия.
Данните за инфлацията остават решаващи
В четвъртък САЩ ще публикуват и индекса на цените на личните потребителски разходи за юни, който е предпочитаният показател за инфлацията на УФР.
През май общата инфлация по този измерител достигна 4,1 на сто на годишна основа, а основната – 3,4 на сто, най-високите равнища от 2023 г.
Моделът за текуща оценка на инфлацията на клона на Федералния резерв в Кливланд прогнозира забавяне през юни до 3,65 на сто за общия показател и до 3,33 на сто за основния. На месечна основа общият индекс може да се понижи с 0,12 на сто.
Тези данни обаче ще отразят само частично последното поскъпване на петрола. Реалният ефект от връщането на Брент над 100 долара вероятно ще стане по-видим в инфлационните показатели за юли и август.
„Комерцбанк Рисърч“ очаква инфлацията в Германия и еврозоната да се повиши само леко. Банката посочва, че временното отваряне на Ормузкия проток е ограничило част от ценовия натиск, а компаниите засега не прехвърлят в пълна степен по-високите производствени разходи към потребителите.
Това увеличава надеждата, че вторичните ефекти върху услугите няма да бъдат толкова силни. Въпреки това банката предупреждава, че юнските и юлските показатели може да изглеждат изкуствено ниски, тъй като последното поскъпване на енергията не е отразено напълно.
Европейската централна банка остави лихвите без промяна на последното си заседание, но пазарите продължават да очакват ново увеличение през септември. „Комерцбанк Рисърч“ отбелязва, че председателката Кристин Лагард вече не определя рисковете пред инфлацията и растежа като балансирани.
„Хелаба“ обаче посочва, че вторичните инфлационни ефекти засега остават ограничени и затова ново повишение не е предрешено.
„Банк ъв Ингланд“ и „Банк ъв Джапан“ също вероятно ще запазят лихвите непроменени 
Освен УФР през седмицата ще заседават „Банк ъв Ингланд“ и „Банк ъв Джапан“. 
Очаква се централната банка на Обединеното кралство да остави основната лихва на 3,75 на сто. Вниманието ще бъде насочено към разпределението на гласовете в Комитета по паричната политика и към новите прогнози за инфлацията.
Потребителската инфлация във Великобритания се задържа на 2,6 на сто през юни, но поскъпването на международните енергийни пазари може да увеличи цените на горивата, транспорта и храните.
Ако повече членове на комитета подкрепят повишение на лихвите, британската лира и доходността на държавните облигации могат да получат подкрепа. Ако банката постави по-голям акцент върху слабия растеж, пазарните очаквания за затягане може да отслабнат.
„Банк ъв Джапан“ вероятно също ще запази основната си лихва без промяна, след като през юни я повиши до 1 на сто, най-високото равнище от 31 години.
Инвеститорите ще следят дали банката ще повиши прогнозите си за инфлацията и растежа и дали управителят Кадзуо Уеда ще даде сигнал за ново увеличение по-късно през годината.
Слабата йена, растящите заплати и по-високите разходи за вносна енергия запазват инфлационния натиск. При по-твърда позиция йената може да получи подкрепа, докато предпазлив тон вероятно ще остави валутата под натиск от голямата разлика между лихвите в САЩ и Япония.
Митата добавят нов риск
Геополитиката и енергията не са единствените рискове за седмицата. „Хелаба“ посочва, че изтичането на 150-дневния период на т.нар. допълнителни американски мита се заменя с нови ставки между 10 и 12,5 на сто за Европа и други търговски партньори.
Банката предупреждава, че администрацията на Тръмп може да подготвя и други мерки. По-високите мита могат да повишат цените на вносните стоки, да ограничат търговията и да затруднят решенията на централните банки.
Това е особено важно за Фед, тъй като ефектът върху инфлацията се проявява със закъснение. Ако митата и енергията едновременно повишат цените през втората половина на годината, централната банка може да бъде принудена да затегне политиката дори при забавяне на икономическия растеж.
Китайските данни ще дадат сигнал за световното търсене
В края на седмицата Китай ще публикува официалните индекси на мениджърите по поръчките за производството и услугите през юли.
Показателите ще покажат дали възстановяването на втората по големина икономика в света остава неравномерно и доколко проблемите в сектора на недвижимите имоти продължават да ограничават вътрешното търсене.
Инвеститорите ще следят новите поръчки, производството и износа. Данните са особено важни за пазарите на индустриални метали, европейските производители и азиатските икономики, зависими от износа.
Според „Комерцбанк Рисърч“ заседанието на Политбюро и официалните индекси могат временно да изместят част от вниманието на суровинните пазари от Близкия изток към Китай.
Европа, Близкия изток и Африка
Официалните представители в еврозоната ще получат през предстоящата седмица първите данни, които могат да им помогнат да преценят дали е необходимо ново повишение на лихвените проценти.
Според медианните прогнози на икономистите брутният вътрешен продукт на валутния съюз вероятно е нараснал с 0,2 на сто през второто тримесечие, докато инфлацията се е ускорила до 2,9 на сто през юли. Данните ще бъдат публикувани съответно в четвъртък и петък.
Белгия и Ирландия ще дадат начало на поредицата от оценки за икономическия растеж в сряда. Ден по-късно националните данни може да покажат увеличение на БВП с 0,1 на сто в Германия, завръщане към растеж във Франция, стагнация в Италия и запазване на силната динамика в Испания.
Докладите вероятно ще потвърдят икономическата картина, очертана от президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. В изказване в четвъртък тя посочи, че икономиката показва „някои подобрения“, докато инфлационният шок от войната в Иран „все още не се е проявил“.
Внимание ще привлече и индексът на бизнес климата на германския институт „Ифо“ (Ifo), който ще бъде публикуван в понеделник. Освен че може да покаже продължаващото отражение на конфликта с Иран върху германските предприятия, проучването ще даде представа дали икономическите реформи, обявени в Берлин, са подобрили нагласите на бизнеса.
Във Великобритания, наред с нови съобщения за икономическата политика от премиера Анди Бърнам, основен акцент ще бъде решението на „Банк ъв Ингланд“ за лихвите в четвъртък. Не се очаква промяна на основния лихвен процент, но е вероятно малцинство от членовете на Комитета по паричната политика да подкрепят повишение.
В Африка и Източна Европа също предстоят няколко решения за паричната политика.
След като през март преустанови цикъла си на облекчаване, централната банка на Мозамбик се очаква да повиши лихвените проценти в сряда на фона на ускоряващата се инфлация, недостига на чуждестранна валута и нарастващия фискален натиск.
Ден по-късно централната банка на Малави вероятно ще остави основната си лихва без промяна на равнище 24 на сто. Страната е изправена пред сходни проблеми, включително инфлационен натиск, недостиг на валута и ограничено пространство за фискални мерки.
В Украйна също се очаква запазване на основния лихвен процент без промяна в четвъртък. Той е на равнище 15 на сто от януари.
Южноафриканската резервна банка ще проведе годишното си общо събрание в петък. Управителят Лесетя Кганяго може да даде допълнителни разяснения защо институцията реши в четвъртък да запази лихвите без промяна, както и кои рискове смята за най-съществени през следващите месеци.
Северна Америка
Заседанието на Управлението за федерален резерв на САЩ на 29 юли се очертава като по-напрегнато, отколкото пазарите предполагаха само преди няколко седмици.
Данните за потребителските цени през юни се оказаха значително по-ниски от прогнозите и първоначално намалиха вероятността от ново затягане на паричната политика. Впоследствие обаче подновяването на военните действия в Близкия изток и рязкото поскъпване на петрола отново засилиха инфлационните опасения.
Скокът на цените на енергията увеличи очакванията, че част от представителите на УФР може да подкрепят незабавно повишение на лихвата. Сред потенциалните привърженици на подобен ход се посочват президентът на подразделението на УФР в Далас Лори Логан и ръководителката на клона в Кливланд Бет Хамак.
Това предизвика и по-широка дискусия дали новият председател на УФР Кевин Уорш може да изненада инвеститорите с увеличение още на предстоящото заседание.
„Блумбърг Икономикс“ (Bloomberg Economics) очаква централната банка да запази лихвите без промяна, но да използва твърд тон. Според икономистите Анна Уонг, Андрю Сачер и Елиза Уингър Уорш вероятно ще подчертае, че инфлацията остава твърде висока, и ще остави отворена възможността за повишение през септември. По-слабите данни за потребителските цени обаче би трябвало да са достатъчни, за да предотвратят действие още този месец.
Ден след решението на американската централна банка инвеститорите ще получат нови данни за икономическата активност, потребителските разходи и предпочитания от централната банка показател за инфлацията.
Според прогнозите правителствените данни ще покажат, че брутният вътрешен продукт на САЩ е нараснал с 2,1 на сто на годишна основа през второто тримесечие, подкрепен от потреблението и бизнес инвестициите.
Отделен доклад вероятно ще покаже забавяне на основния инфлационен показател през юни заради по-ниските цени на бензина. Оттогава обаче горивата отново поскъпнаха, което означава, че данните може да не отразяват напълно новия енергиен натиск.
Азия и Тихоокеанският регион
Азиатско-тихоокеанският регион също навлиза в натоварена седмица с няколко важни решения за паричната политика и поредица от данни за инфлацията, търговията и икономическата активност.
Сред основните събития ще бъде решението на централната банка на Сингапур. Институцията провежда паричната си политика чрез управление на обменния курс и инвеститорите ще следят дали ще промени наклона, ширината или центъра на валутния коридор.
Централната банка на Пакистан също ще обяви решението си за основния лихвен процент.
В петък сутринта Япония ще публикува поредица от важни данни, включително за промишленото производство, продажбите на дребно и безработицата през юни, както и инфлацията в Токио през юли.
Показателят за потребителските цени в столицата се разглежда като водещ индикатор за националната инфлация и може да даде насока за решението на „Банк ъв Джапан“ по-късно същия ден.
Последните данни показаха ускоряване на ключовия инфлационен показател в Япония за първи път от март, което поддържа очакванията, че централната банка ще остане на курс към ново повишение на лихвите.
В петък Тайван също ще публикува предварителна оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие.
По-рано през седмицата Австралия ще оповести данните за потребителската инфлация през юни. В четвъртък е насрочено изказване на заместник-управителката на Резервната банка на Австралия Сара Хънтър.
То ще бъде дадено след данни, показали, че австралийският трудов пазар остава устойчив, което засили очакванията за допълнително повишение на лихвите.
Външната търговия също ще бъде сред основните теми в региона. Южна Корея ще публикува данните си за юли в събота, а преди това ще бъдат оповестени показателите за юни на Хонконг, Филипините и Тайланд.
Южнокорейският износ продължава да нараства силно, подкрепен от търсенето на полупроводници и компютърни продукти. Данните за първите 20 дни на юли показаха увеличение на износа с над 50 на сто на годишна основа.
Редица азиатски икономики, включително Южна Корея, отчитат рекордни стойности на износа почти всеки месец заради бързото нарастване на търсенето, свързано с изкуствения интелект. Предварителните показатели сочат, че тенденцията е продължила и през юли.
Латинска Америка
В Чили се очаква централната банка да запази основния лихвен процент на равнище 4,5 на сто за пето поредно заседание.
Слабото вътрешно търсене и умереният икономически растеж засега надделяват над инфлацията, която остава малко над целта. Икономистите и пазарните участници, анкетирани от централната банка, очакват лихвата да остане без промяна.
Бързото изостряне на войната в Иран обаче доведе до повишение на едно- и двугодишните лихвени суапове и увеличи рисковете за бъдещата парична политика.
В Бразилия инвеститорите ще следят по-внимателно от обичайното седмичното проучване „Фокус“ (Focus) на централната банка.
Предишното издание показа понижение на инфлационните очаквания за 2026 г., но рязко увеличение на прогнозите за 2028 г. Средните оценки за 2029 и 2030 г. също се повишиха леко.
След проучването ще бъде публикуван и докладът за инфлацията в средата на юли. Повечето анализатори разглеждат неочакваното забавяне на годишната инфлация през юни до 4,64 на сто като временно отклонение, а не като начало на трайна низходяща тенденция. Очакванията са през следващите месеци ценовият натиск отново да се засили.
В Мексико вниманието ще бъде насочено към предварителната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие.
През първите три месеца на годината втората по големина икономика в Латинска Америка се сви с 0,6 на сто спрямо предходното тримесечие. Сега се очаква възстановяване с растеж от около 0,5 на сто на тримесечна и 0,9 на сто на годишна основа.
Забавянето на инфлацията и по-ниските лихви вероятно са подкрепили вътрешното търсене. Това може частично да компенсира негативното отражение на американските мита и непредсказуемата търговска политика на президента Доналд Тръмп, които продължават да възпират инвестициите.
Колумбийската централна банка ще приключи седмицата и месеца със заседание за паричната политика.
Макар победата на Абелардо де ла Есприеля на втория тур на президентските избори през юни да се възприема от мнозина като положителен сигнал за централната банка и бъдещата икономическа политика, институцията продължава да е изправена пред силен инфлационен натиск.
Годишната инфлация се е ускорила през пет от последните шест месеца, а прогнозите за края на годината вече надхвърлят 6,6 на сто при цел от 3 на сто. Поради това ранният пазарен консенсус е за увеличение на основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 12,5 на сто. Подобен ход вероятно ще бъде представен като опит да се ограничат инфлационните очаквания и да се възстанови доверието в паричната политика. 
Седмица, в която добрите резултати може да не бъдат достатъчни
Основният въпрос пред пазарите вече не е дали компаниите ще отчетат растеж, а дали този растеж е достатъчен, за да оправдае високите оценки, увеличаващите се капиталови разходи и по-високата доходност на облигациите.
Печалбите в САЩ засега надминават очакванията и икономиката остава устойчива. Но значителна част от растежа е концентрирана в енергетиката и полупроводниците, където текущите условия може да се окажат временни.
В енергийния сектор високите печалби зависят от прекъсванията на доставките и геополитическата премия в цената на петрола. При деескалация маржовете могат бързо да се нормализират.
В технологичния сектор растежът зависи от продължаващия недостиг на чипове и от готовността на хипермащабните компании да харчат стотици милиарди долари за инфраструктура. Ако приходите от изкуствен интелект не настигнат инвестициите, натискът върху свободния паричен поток и маржовете ще нараства.
Това прави отчетите на „Майкрософт“, „Мета Платформс“, „Амазон“ и „Епъл“ по-важни от обичайното. Пазарът ще оценява не само приходите и печалбите, но и качеството на паричните потоци, използването на изчислителния капацитет, капиталовите разходи и способността на компаниите да превърнат изкуствения интелект в устойчиви приходи.
На макроикономическо равнище УФР ще трябва да покаже как възнамерява да реагира на комбинацията от инфлация над целта, силен пазар на труда, устойчив растеж и нов енергиен шок.
Първоначалните молби за помощи при безработица спаднаха до 187 000, най-ниското равнище от 1969 г., а четириседмичната средна стойност е 207 500. Това показва, че съкращенията остават ограничени и намалява необходимостта от подкрепа на икономиката чрез по-ниски лихви.
В същото време високата доходност, по-скъпият петрол и митата могат да ограничат растежа по-късно през годината. Централната банка трябва да реши дали да действа предварително срещу инфлацията или да изчака повече данни.
Затова дори запазването на лихвата без промяна няма да означава спокойна седмица. Формулировките в изявлението на УФР, пресконференцията на Уорш, отчетите на технологичните гиганти и развитието в Близкия изток могат да предизвикат резки движения при акциите, облигациите, долара и петрола.
Според „Чарлз Шуаб“ общата прогноза за седмицата е умерено негативна, с повишена вероятност за по-силна волатилност. Деескалация между САЩ и Иран може бързо да понижи петрола и доходността и да подкрепи акциите. Нови нападения или по-твърд от очакваното тон на Фед обаче могат да задълбочат корекцията.
Пазарите засега не показват паника. Ротацията между секторите, високият ръст на печалбите и готовността на инвеститорите да купуват при понижения продължават да оказват подкрепа. Но запасът от толерантност към разочарованията намалява.
През предстоящата седмица силните корпоративни резултати може да се окажат необходимо, но вече не и достатъчно условие за ново поскъпване. За да запази възходящия си тренд, пазарът ще се нуждае едновременно от доказателства за възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект, умерен тон от централните банки и поне временно успокояване на петролните пазари.