Сеитбооборотът може да е "глобален инструмент" за повишаване на добивите и доходите, отчита международно проучване

Практиката на сеитбооборот – редуването на различни култури върху обработваемата земя - е по-ефективна от монокултурното земеделие по отношение на добиви, хранителни качества на продукцията и доходи за фермерите. Това показва съвместно международно проучване на Китайския селскостопански университет (China Agricultural University – CAU) и Националния изследователски институт по земеделие, храни и околна среда (Institut National de Recherche pour l’Agriculture, l’Alimentation et l’Environnement – INRAE), публикувано в научното списание "Нейчър комюникейшънс" (Nature Communications) и цитирано от Франс прес.
Докато сеитбооборотът – практиката на редуване на различни култури (зърнени, бобови, маслодайни и др.) – е широко разпространен в Европа, особено за ограничаване на болести, вредители и плевели, монокултурното земеделие продължава да доминира в Африка и Южна Азия, отбелязва френският институт.
Френският институт посочва също, че постоянното отглеждане на соя остава често срещано в някои региони, особено в Южна Америка, заради високото търсене на международните пазари – основно за нуждите на животновъдството и производството на биогорива.
С оглед на глобалния преход към по-устойчиви земеделски практики, насочени към опазване на почвите, околната среда, човешкото здраве и климата, учените считат за важно да бъдат измерени предимствата и недостатъците на сеитбооборота спрямо монокултурното отглеждане.
Проучването анализира 3663 наблюдения, събрани от 738 агрономически експеримента, проведени между 1980 и 2024 г., за да се оцени влиянието на сеитбооборота върху три ключови аспекта - добиви, хранително качество на продукцията и доходи на земеделските производители.
Резултатите показват, че в световен мащаб, независимо от комбинацията от култури, сеитбооборотът увеличава общите добиви с около 20 на сто спрямо засетите площи с монокултури. Доходите на фермерите също нарастват със сходен темп.
Изследването отчита, че добивите при сеитбооборот са по-стабилни във времето в сравнение с тези при монокултурно отглеждане. Освен това ротацията, включваща бобови растения, води до производство на сортове, по-богати на протеини и с по-висока енергийна стойност в сравнение със зърнените култури.