Секторът на услугите е с най-добри перспективи в ЦИЕ на фона на настоящата икономическа ситуация, според Матеуш Дадей, регионален икономист на "Кофас"

Секторът на услугите има най-добри перспективи за развитие през идните две години в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на фона на настоящата икономическа ситуация, характеризираща се с повишаване на разходите в резултат на поскъпването на горивата. Това посочи Матеуш Дадей, икономист за региона на ЦИЕ в кредитния застраховател „Кофас“ (Coface), който представи днес на уебинар проучването „CEE Sectorial Heatmap“.
В отговор на въпрос пред кои сектори има най-добри възможности през 2027 година и 2028 година, Дадей открои секторите на услугите, информационните и комуникационните технологии и донякъде транспорта.
„Централна и Източна Европа е в етап на развитие, в който услугите ще бъдат определено важен двигател на растежа. Това е типично. Например западноевропейските страни имат доста по-висок дял на услугите от техния брутен вътрешен продукт. Мисля, че това ще бъде един от двигателите, които ще компенсират някои циклични или геополитически фактори“, каза Дадей.
По думите му, секторът на информационните и комуникационни технологии също ще се възползва от настоящето икономическо развитие, тъй като покупателната способност на домакинствата от ЦИЕ нараства, респективно потребителите в този регион могат да отделят все по-голям бюджет за стоки и подобно оборудване.
Според Дадей има възможност и сухопътният транспорт на стоки да премине доста по-успешно през настоящата ситуация, характеризираща се с високи разходи в резултат на поскъпването на горивата. По думите му, транспортният бизнес има възможност да прехвърля част от разходите върху допълнителните такси за транспорт и доставка.
Той заяви, че когато страна като Германия изнася по-малко за Китай, то това се балансира от износ към другите страни от Европейския съюз, което от своя страна може да облагодетелства транспортните компании.
Според него в условията на нарастващо търсене на подобни услуги, може да има поводи за оптимизъм за транспортния сектор.
Запитан дали фискалната консолидация в страните от ЦИЕ може да увеличи рисковете пред бизнесите в региона, Дадей отвърна, че наблюдаваното повишение на доходността по суверенния дълг по света, което се пренася и в ЦИЕ, ще провокира натиск върху фискалната политика на страните от региона и може да се приеме за един от рисковете пред бизнес секторите.
Според доклада на „Кофас“ икономическия растеж в региона през тази година ще бъде подхранен от усвояването на европейските средства от Плана за възстановяване и устойчивост и отбранителната програма SAFE.
Икономистите на компанията очакват икономическият растеж в региона да се забави леко от 2,1 на сто през 2025 г. до 2,0 на сто през 2026 г., преди да се подобри до 2,3 на сто през 2027 г.
Проучването подчертава, че прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток е засегнало далеч повече сектори, а не само енергийните пазари. Повишаващите се цени на петрола, природния газ, торовете, алуминия и нефтохимическите продукти предизвикват верижна реакция по веригите на доставки, увеличават натиска върху разходите на производителите и допринасят за подновяване на инфлацията в целия регион.
В същото време регионът е изправен пред това, което икономистите все по-често наричат „Китайски шок 2.0“. Изправени пред слабо вътрешно търсене, китайските производители агресивно разширяват присъствието си на експортните пазари, особено в Европа. Тази тенденция оказва натиск върху местните производители, намалява маржовете и засилва конкуренцията в редица промишлени сектори. Производителите на автомобили, химическите производители и металургичните компании са сред секторите, които се сблъскват с най-големи предизвикателства.
Обстановката в България
Очаква се България да продължи да следва стабилна траектория на растеж, въпреки че се прогнозира забавяне на икономиката от 3,1 на сто през 2025 г. до 2,7 на сто през 2026 г. и 2,5 на сто през 2027 г. Строителството е секторът с най-благоприятни перспективи, подкрепен от нарастващата покупателна способност, урбанизацията, ниските разходи по кредитиране и нарастващия брой одобрени разрешителни. Металната промишленост остава изложена на риск, тъй като високите цени на енергията, отмяната на компенсациите за цените на електроенергията и слабото търсене в областта на гражданското строителство продължават да оказват натиск върху конкурентоспособността.