Съюзниците на САЩ все още чакат облекченията на митата върху автомобилите и стоманата

Съюзниците на Съединените щати в Азия и Европа все още очакват обещаното от администрацията на президента Доналд Тръмп облекчаване на митата върху ключови износни стоки като автомобили и стомана. Това се случва въпреки поетите ангажименти за многомилиардни инвестиции и увеличаване на вноса на американски стоки, пише в свой анализ "Уолстрийт джърнaл".
По-рано тази година администрацията на Тръмп заплаши с нови мита множество търговски партньори на страната. Впоследствие бяха обявени серия от споразумения, които включваха понижаване на митата в замяна на инвестиции и търговски отстъпки от страна на Япония, Южна Корея, Великобритания, ЕС и други държави.
Митата върху вноса на автомобили, стомана и алуминий обаче все още остават в сила, тъй като администрацията ги определя като част от националната сигурност съгласно така наречения Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. (Trade Expansion Act). Това създава несигурност за бизнеса и поставя под въпрос бъдещата търговска политика на САЩ.
Япония и Южна Корея твърдят, че договорките с Вашингтон включват намаляване на митото за внос на автомобили от 25 на 15 на сто. Засега обаче по-високата ставка все още се прилага. От "Тойота" (Toyota Motor) изчисляват, че само за текущата финансова година митата ще доведат до загуба в размер на 9,5 милиарда долара от оперативната печалба.
Великобритания, която беше първата страна със споразумение с Тръмп още през май, също все още очаква облекчения за износа на стомана. Според Лондон все още се водят преговори за това кои продукти ще бъдат обхванати от по-ниските ставки.
От американската администрация заявиха, че се работи по документи, които ще формулират по-точно договорените условия, но не е дадено твърдо обещание за премахване на митата на този етап.
Министърът на търговията Хауърд Лътник посочи в интервю за Си Ен Би Си, че не се очакват дълги и обвързващи договори, а по-скоро споразумения с по-обща формулировка.
Вторият мандат на президента Тръмп се характеризира с предпочитание към неформални договорености, базирани на политически ангажименти, а не на стотици страници юридически текстове, коментират експерти. Това води до забавяния и противоречия – не само по темата за митата, но и по обещанията за инвестиции.
Южна Корея например оспорва, че е поемала ангажимент за отваряне на пазара си за американски ориз – твърдение, разпространено от Белия дом след обявяването на сделката. По отношение на инвестициите също има разминавания – Вашингтон настоява, че ще има контрол върху разпределението на обещаните средства, докато Сеул и Токио подчертават, че инвестициите трябва да бъдат търговски оправдани и взаимно съгласувани.
Специално напрежение предизвикват инвестиционните ангажименти, договорени между САЩ и съюзнически държави. Вашингтон настоява за значителен контрол върху насочването на средствата, докато партньорите от Азия и Европа не приемат едностранен подход.
Пример за това е договорен фонд в размер на 350 милиарда долара, който е централен елемент от търговската сделка между САЩ и Южна Корея. От тази сума 150 милиарда са предвидени за съвместни проекти в корабостроенето. Президентът Доналд Тръмп заяви, че фондът ще бъде "притежаван и контролиран от Съединените щати и проекти ще бъдат избирани лично от мен, като президент".
Тези думи предизвикаха остра реакция в Сеул. Ким Йон-бом, началник на кабинета на южнокорейския президент по политическите въпроси, подчерта, че фондът "не е структура, в която САЩ взимат еднолични решения" и че Южна Корея ще настоява проектите, предложени от американска страна, да бъдат "икономически обосновани".
В Европейския съюз също очакват намаляване на митата върху автомобилите и по-добри условия за износителите на стомана. Брюксел настоява за писмено изявление, макар и не юридически обвързващо, което да потвърди ангажиментите на Вашингтон. "Съединените щати поеха политически ангажименти към нас в тази връзка и очакваме те да бъдат изпълнени", заяви говорител на ЕК, цитиран от изданието.
Според наблюдатели подходът на Тръмп към търговията цели по-скоро да намали търговския дефицит на САЩ, отколкото да улесни международния обмен. Проф. Саймън Ивънет от швейцарското бизнес училище Ай Ем Ди (IMD) обобщава: "Резултатът е, че внасяме несигурност, вместо да я премахнем – това е цената, която се плаща при търговията с Вашингтон в наши дни".