Въвеждането на еврото и очакванията за по-стабилна политическа среда вече насочват нови германски инвестиции към България, показва проучването „Бизнес климатът в България 2026“ на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Според данните 13 процента от анкетираните компании планират преместване на инвестиции от Германия към България, а 56 процента възнамеряват да увеличат вложенията си у нас.
Резултатите от изследването бяха представени на пресконференция в Интерпред – СТЦ София от ръководителя „Връзки с обществеността“ на ГБИТК Дениза Връбчева. Главният управител на камарата Соня Миклай откри събитието и подчерта, че проучването е част от глобалното изследване на германските външнотърговски камари.
В анкетата са участвали 83 компании в периода от 10 март до 2 април. От тях 38 процента са представители на индустрията и строителството, 17 процента – на търговията, а 45 процента – на услугите. Над половината от анкетираните компании са с под 100 служители, 30 процента имат между 100 и 1000 души персонал, а 18 процента – над 1000 служители.
Връбчева отбеляза, че при анализа на резултатите трябва да бъде отчетен и международният контекст, в който е проведено проучването, включително геополитическите процеси и напрежението в Близкия изток, тъй като те влияят върху нагласите на бизнеса.
Според резултатите 91 процента от компаниите оценяват настоящата бизнес среда в България като „задоволителна“, а 36 процента я определят като „добра“. Осемдесет процента очакват стабилност или подобрение през следващите 12 месеца, като 40 процента прогнозират категорично подобрение.
Дългосрочното доверие към българската икономика се отразява и в инвестиционните намерения. Седемдесет процента от компаниите планират да запазят или увеличат инвестициите си, а 30 процента предвиждат допълнителни инвестиции в бъдеще. Освен това 85 процента възнамеряват да запазят или увеличат заетостта, като една трета планират активен ръст на персонала.
Въпреки позитивните оценки компаниите остават предпазливи заради икономическите рискове. Според Връбчева рисковете ясно се разделят на глобални и локални фактори.
Сред основните глобални предизвикателства компаниите посочват растящите цени на енергията, геополитическата несигурност и проблемите по веригите за доставки. Петдесет и пет процента определят цените на енергията като значителен риск, като нивото на тревога е сравнимо с началото на 2022 година. Шейсет и девет процента очакват нарастване на разходите заради промените в глобалната търговска среда, а 65 процента вече са разширили мрежата си от доставчици или планират да го направят, като 41 процента виждат рискове именно във веригите за доставки.
„Компаниите активно реагират на предизвикателствата, изграждайки устойчивост и адаптивност“, каза Връбчева.
Като основни вътрешни предизвикателства бизнесът откроява борбата с корупцията, необходимостта от по-предвидима икономическа среда и недостига на квалифицирани кадри. Според данните 78 процента от компаниите са недоволни от напредъка в борбата с корупцията, а 82 процента настояват за по-голяма надеждност, прозрачност и правна сигурност от страна на държавата.
„Борбата с корупцията остава централно поле на действие и ключов фактор за доверието към България като бизнес локация“, посочи Връбчева.
Проучването показва още, че България продължава да се възприема като конкурентоспособна инвестиционна дестинация. Деветдесет и пет процента от анкетираните дават положителна оценка на дигиталната инфраструктура в страната. Според данните рисковете около въвеждането на еврото почти вече не се отчитат от компаниите.
Връбчева подчерта още, че стабилната данъчна система и комуникационната инфраструктура остават сред основните предимства на България. Според данните 89 процента определят страната като привлекателна "ниършоринг" (nearshoring) дестинация, а 26 процента я оценяват като по-привлекателна в сравнение с предходни години.
България се позиционира все по-силно и като дестинация за научноизследователска и развойна дейност. Компаниите инвестират средно 8,5 процента от инвестиционния си обем в научноизследователска и развойна дейност, което според Връбчева е ясен знак за нарастваща инвестиционна активност.
Седемдесет и седем процента от компаниите заявяват, че не планират преместване на дейността си от България.
В отговор на журналистически въпрос за преместването на инвестиции от Германия към България Соня Миклай уточни, че проучването е анонимно и не съдържа информация за конкретни компании. По думите ѝ обаче в ГБИТК вече постъпват повече запитвания от германски фирми, които за първи път разглеждат българския пазар.
„С еврото отпаднаха някои затруднения пред бизнеса. След изборите и с новото правителство компаниите виждат очакване за по-дългосрочна стабилност и по-предвидимо развитие“, каза Миклай.
Тя допълни, че в германските медии България е получила позитивно внимание около присъединяването към еврозоната, което също влияе положително върху интереса към страната.
На въпрос дали има сигнали за компании, които планират да напуснат България, Миклай заяви, че към момента няма подобни индикации и че компаниите като цяло остават удовлетворени от инвестициите си в страната.
Тя подчерта, че темата за борбата с корупцията трябва да бъде приемана сериозно и припомни, че проучването е проведено преди сформирането на новото правителство. По думите ѝ следващото изследване ще бъде направено през есента, когато ще може да се оцени дали предприетите мерки дават резултат и дали бизнесът отчита промени.
В края на събитието от ГБИТК информираха, че на изложението „Хемус“ за първи път ще бъде организиран германски павилион с участието на 19 компании, съфинансиран от германското Министерство на икономиката. От камарата съобщиха още, че на 4 юни ще се проведе дискусия, посветена на влиянието на съвременните военни конфликти върху икономиката, индустрията и възможностите за сътрудничество между Германия и България.