Според Сдружението за модерна търговия КЗП подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации

Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40 на сто над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140 процента надценка или че печели 140 процента. Това пише Сдружението за модерна търговия в своя позиция по повод изказване на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, че надценката при някои млечни продукти в големите вериги достига до над 140 процента.
От СМТ подчертават, че Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за ЕС е прието за база 100. За сравнение Сдружението посочва, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62,5 процента от средното за ЕС (най-ниското в Съюза), а индексът за храните е 92,6 на сто - тоест храните у нас са под средноевропейското ниво. 
Същевременно в някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти - 81,4 на сто от средното за ЕС, т.е. с 18,6 на сто по-евтини; месо - 71,5 на сто, или с 28,5 на сто по-евтино; риба - 87,1 на сто, или с 12,9 на сто по-евтино, пише в позицията.
В нея се изтъква, че високият ДДС върху храните у нас вдига крайната цена на рафта. Освен това България произвежда едва 10 процента от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90 процента са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране. След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3 процента, заявяват от СМТ.
Според Сдружението твърдението, че веригите контролират над 70 на сто от пазара, не се потвърждава от нито една официална статистика - данните на НСИ и Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че приходите на големите търговски вериги формират малко над 50 на сто от общия пазар на храни. 
Сдружението за модерна търговия настоява КЗП да отговори на няколко въпроса: колко продукта са проверени и при колко от тях са открити 150 процента надценка; какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги, защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули; разяснява ли се на хората, че надценката не е печалба, а тази разлика покрива 20 процента ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока; защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20 процента ДДС у нас, защо се проверява само последната отсечка от веригата, магазинът - анализирани ли са скокът на заплатите (+88,5 на сто) и производствените разходи (+68,3 на сто) при преработвателите; ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени и защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги.
С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки, но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски, подчертават от Сдружението за модерна търговия.