Сривът на ирландската икономика оказва натиск върху растежа на еврозоната

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната през първото тримесечие на 2026 г. се е свил с 0,2 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Това не би трябвало да е изненадващо, предвид че през първата половина на 2026 г. световната икономика трябваше да понесе тежкия удар от войната в Иран, ако не беше фактът, че свиването се дължи на шокиращия спад на ирландската икономика - с  цели 12,1 на сто, пише италианското издание „Интернационале“.
Според консултантската компания „Оксфорд икономикс“ (Oxford Economics) без отчитане на ефекта от икономиката на Ирландия еврозоната би регистрирала ръст с 0,2 - 0,3 на сто въпреки енергийната криза, предизвикана от блокирането на Ормузкия проток. Очакванията са ситуацията да не се подобри и през второто тримесечие - предварителната оценка на ирландския БВП за месец април предвижда спад от 17,1 на сто.
Резултатът стана ясен, след като Дъблин коригира данните си - предишна оценка залагаше на намаление от 2 на сто. Ирландският БВП често е подложен на корекции, защото зависи от финансовите потоци на мултинационалните компании, които имат централа в страната. Спадът от 12,1 на сто отразява в голяма степен затрудненията на фармацевтичните компании, които имат заводи в Ирландия, тъй като през 2025 г. техният износ за САЩ е бил засегнат от митата и натиска от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Като цяло през първото тримесечие на 2026 г. БВП на Ирландия е бил повлиян от свиване от 27 на сто в сектора на мултинационалните компании. За сметка на това местните производствени сектори са нараснали с 0,6 на сто.
Както изглежда, появяват се пукнатини в ирландското „икономическо чудо“, което през последните години отчиташе икономически резултати далеч над нормата, осигурявайки на държавните финанси изключително големи излишъци, в пълна противоположност с останалата част от Европейския съюз. Тайната се крие в данъчната система на Дъблин, която успява да привлича много мултинационални компании – в голямата си част американски, отчитащи огромни обороти и печалби. По същество тези компании откриват клон в Ирландия, който фактурира и събира печалбите, генерирани по целия свят, но след това намалява облагаемата база, като плаща големи такси на фиктивна компания, която притежава правата върху интелектуалната собственост върху продуктите и технологиите.
Както обяснява Брад Сетсър, икономист от американския мозъчен тръст Център за международни отношения (CFR), от началото на века мултинационалните компании, които са се установили в Ирландия, са реализирали печалби за стотици милиарди долари – астрономическа сума за малката северноевропейска страна.
Тези печалби – около 300 милиарда долара - са осигурили на хазната на Дъблин през 2025 г. 35 милиарда евро корпоративни данъци и малко под половината идва от три американски мултинационални компании - технологичните гиганти „Епъл“ (Apple), „Майкрософт“ ( Microsoft) и фармацевтичната компания „Илай Лили“ (Eli Lilly), която от няколко години е изместила „Пфайзер“ (Pfizer) в тази специална класация.
Счупване на „играчката“
Другите страни се опитват да ограничат ирландския феномен. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) постави началото на проекта за глобален минимален данък, според който никоя мултинационална компания не може да плаща данъчна ставка върху печалбите си, по-ниска от 15 на сто. Освен това организацията се опитва да прекъсне връзките между филиалите, открити в Ирландия, и фиктивните компании, базирани в някоя карибска държава.
Всичко това обаче не променя позицията на мултинационалните компании, които продължават да фактурират и да реализират печалби в Ирландия, отбелязва италианското издание. Пример за това е „Илай Лили“ която през 2025 г. е платила на Дъблин данъци в размер на 6 милиарда евро, въпреки че голяма част от продажбите ѝ са осъществени в САЩ. Тя обаче е платила отвъд океана половината от данъците, платени в Ирландия. Същото важи и за „Майкрософт“ (4,8 милиарда евро през 2024 г.) и „Епъл“(5,8 милиарда през 2024 г.).
Но от началото на 2025 г. в играта влезе Доналд Тръмп, който е решен да счупи „ирландската играчка“, след като обеща на американците да намали драстично цената на лекарствата.
Веднага след като встъпи в длъжност през януари 2025 г., Тръмп атакува Ирландия, обвинявайки я, че „е присвоила американските фармацевтични компании и е отнела данъчните приходи, които тези компании би трябвало да плащат на Вашингтон“. Фармацевтичният сектор регистрира огромни обороти в САЩ, защото цените там са високи - според някои оценки те са около три пъти по-високи от тези в останалия свят. Всичко това обаче не прераства в печалби, които да генерират данъци за американската хазна. Компаниите са на загуба: през 2023 г. „Пфайзер“ е регистрирала  дефицит от 4,4 милиарда долара в САЩ, „АбВи“ (AbbVie) - 3,5 милиарда долара, „Мерк“ (Merck) - 15,6 милиарда долара, „Джонсън енд Джонсън“ (Johnson & Johnson) -  2 милиарда долара. Сред големите фармацевтични компании само „Илай Лили“ е отчела печалба.
Тръмп не се насочва срещу данъчните правила, които позволяват на американските мултинационални компании да намират страни, в които да плащат по-ниски данъци. Както обяснява френското издание „Монд“, той предпочита да атакува европейските здравни системи, които регулират цените на лекарствата. „Фармацевтичните компании нямат друг избор, освен да прилагат много високи цени в САЩ, с които да компенсират европейските цени, да възстановят инвестициите си и да финансират научноизследователската и развойната си дейност“, казва Тръмп. Според Белия дом, ако Европа увеличи цените, фармацевтичните компании биха могли да ги намалят в САЩ, без да губят приходи.
От своя страна фармацевтичните компании, от страх да не бъдат засегнати от специални мита от страна на Тръмп, са обявили инвестиции за десетки милиарди долари за прехвърляне на производството в САЩ. През последните месеци те също са подписали споразумения с американското правителство за намаляване на цените, което позволява на Тръмп да претендира за успех. Великобритания се превърна на 1 декември 2025 г. в първата европейска страна, отстъпила пред американския натиск, след като правителството на Стармър подписа принципно споразумение, с което се ангажира да повиши цените на лекарствата.
Останалата част на континента засега устоява. Но е вероятно през следващите месеци съвместният натиск от Белия дом и фармацевтичните компании, да стане все по-силен.