Световният правителствен дълг може да нарасне до 117 процента от БВП през 2027 г. при силно негативен развой на икономиката, според МВФ

Световните икономически перспективи значително са се влошили от октомври насам, предупреждават експертите от Международния валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад "Фискален монитор". Той бе представен от директора на отдела за фискални политики Витор Гашпар.
Несигурността остава висока, а условията за финансиране - значително затегнати. Според актуализираните прогнози на МВФ глобалният публичен дълг ще надхвърли 95 на сто от световния брутен вътрешен продукт (БВП) към 2025 г. и ще достигне почти 100 на сто до края на десетилетието – ниво, което ще надмине дори пика от времето на пандемията, каза още Гашпар.
В изследването се посочва, че 119 държави вече имат по-висок публичен дълг спрямо предпандемичните нива, като 59 от тях се намират в най-рисковата зона - те не само че имат висок дълг, но и той расте ускорено. Тези 59 държави формират около една трета от страните, включени в анализа, но представляват цели 80 на сто от световната икономика, допълни Гашпар.
В доклада е посочено, че останалите 116 държави, с дял от около 20 на сто от глобалния БВП, показват по-стабилна картина - при тях съвкупният публичен дълг вече е под нивата от 2020 г., но въпреки това остава висок.
Според МВФ в условията на "бързо променящ се и несигурен свят" фискалната политика трябва да действа спешно и решително. Въвежда се нова концепция - "публичен дълг в риск", която оценява какво би се случило при особено неблагоприятен сценарий. Данните сочат, че при сериозно влошаване на икономическата ситуация глобалният дълг може да достигне 117 на сто от БВП през 2027 година.
За да се гарантира устойчивост, МВФ очертава три основни приоритета: фискалната политика трябва да бъде част от цялостен стабилизиращ макроикономически подход; повечето държави трябва да намалят дълга си и да възстановят буферите чрез надеждни средносрочни стратегии; да се инвестира във фискални и структурни политики, които подобряват потенциалния икономически растеж.
"Времената на несигурност изискват фискалната политика да бъде котва за доверие и стабилност", подчертават от Фонда. Министрите на финансите трябва да изградят доверие, да харчат разумно и да гледат в дългосрочен план, допълни Гашпар.