Световното производство на риба и аквакултури достига нови върхове, според най-новия доклад на ФАО

С рекордната стойност от 184 милиарда долара търговията с продукти от водни животни продължава да достига нови върхове и вече си съперничи по стойност с търговията с месо от сухоземни животни. Осигуряването на устойчив и справедлив растеж на морските и вътрешните водни екосистеми обаче остава ключово предизвикателство, според последния доклад „Състоянието на световното рибарство и аквакултури“ (SOFIA 2026) на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван днес.
Докладът, представен днес на 11-ата конференция „Нашият океан“ в Момбаса, Кения, съдържа актуализирана световна статистика за рибарството и аквакултурите. Той подчертава как ФАО, съвместно със своите членове, общности, институции, индустрията и партньорите, превръща визията си за „Синя трансформация“ в измерими резултати.
Според доклада световното производство на риба и аквакултури е достигнало рекордните 235 милиона тона през 2024 г., от които 195 милиона тона са водни животни, което потвърждава нарастващата роля на сектора в изхранването на света.
Докато дивите риболовни запаси до голяма степен са се стабилизирали, отразявайки екологичните ограничения и ефективното управление на някои рибни запаси, производството на водни животни продължава да расте със средно 3,2 на сто годишно от 50-те години на миналия век насам. През 2024 г. производството на аквакултури от водни животни надхвърли 100 милиона тона за първи път (оценено на 371 милиарда долара по цени на производител). Уловът от риболов достигна около 92 милиона тона и се задържа в диапазона от 86 до 94 милиона тона от края на 80-те години на миналия век.
Храните от водни животни заемат все по-важно място в хранителния режим: 89 на сто от производството на водни животни отиват за консумация от човека, осигурявайки поне една пета от приема на животински протеини на 3,1 милиарда души. Секторът също така осигурява препитание на повече от 600 милиона души по целия свят.
Въпреки нарастващата наличност, ползите остават неравномерни. Предлагането на храна от водни животни на глава от населението, особено в Африка, изостава значително под средното за света, което подчертава необходимостта от целенасочени политики.
В същото време секторът е изправен пред нарастващ натиск. Изменението на климата, увреждането на околната среда, икономическите сътресения и геополитическите промени влияят върху производителността и устойчивостта. Например, при сценарии с високи емисии се очаква биомасата на видовете, обект на риболов, да намалее с над 10 на сто до 2050 г. в няколко региона.
Докладът разглежда как този натиск ще оформя сектора, наред с напредъка в адаптирането и смекчаването на последиците от изменението на климата.
Търговски последици и регионално разпределение
През 2023 г. наличието на храни от водни животни достигна 171 милиона тона, но разпределението им остава неравномерно. Докато в Азия секторът осигурява 26,3 килограма на човек, наличността в Африка е едва 9,1 килограма храни от водни животни на глава от населението.
Търговията с водни продукти се е разширила значително. Между 1976 г. и 2024 г. стойността на износа се е увеличила повече от двадесет и три пъти (близо шест пъти в реално изражение), в съответствие със световната търговия със стоки. Растежът отразява по-високото производство, подобрената логистика и преработка, конкурентните цени и либерализацията на търговията, като продуктите често преминават множество граници, преди да достигнат до потребителите като част от сложни вериги за доставки.
ФАО прогнозира продължаващ ръст в производството, потреблението и търговията, като се очаква общото производство на водни животни да достигне 214 милиона тона до 2034 г.