Три четвърти от плановете за устойчивост на нидерландските промишлени предприятия са неосъществими поради ограничения на електропреносната мрежа, според проучване

Три четвърти от плановете за устойчивост на големите регионални промишлени предприятия в Нидерландия не могат да бъдат реализирани преди 2030 г., главно поради ограниченията на електропреносната мрежа и времето за изчакване на разрешителни. Те все още трябва да плащат високия данък върху въглеродните емисии за потреблението си на електроенергия, въпреки че бавното преминаване към устойчиви източници не зависи от тях. Това съобщава телевиия Ен О Ес, като се позовава на проучване на асоциацията "Клъстер 6" (Cluster 6) - партньорство на компании, мрежови оператори и правителството.В асоциацията участват около 400 предприятия извън големите индустриални зони, които консумират сравнително големи количества енергия, като например от хартиената и картонената промишленост, фабриките за стъкло, тухларните и хранително-вкусовата промишленост. Много от тези дружества са представили готови за изпълнение планове за проекти за устойчиво развитие и са инвестирали в тези планове, но не могат да получат необходимата свързаност към енеригийната мрежа, тъй като за това няма възможност. Освен това понякога им се налага да чакат с години, за да получат разрешителни за своите планове.Регионалните предприятия се чувстват в неравностойно положение в сравнение с големите индустриални зони в пристанищата на Ротердам, Амстердам, Делфизил, Тернойзен и химическия парк в Гелеен. Те са по-отдалечени от енергийните центрове и поради това са изправени пред по-големи предизвикателства, за да станат по-устойчиви. И макар че независещи от тях фактори им пречат да намалят въглеродните си емисии, те все още трябва да плащат нидерландския данък върху въглеродните емисии, както и разходите по Европейската система за търговия с емисии.Всички тези фактори подкопават конкурентната позиция на преработвателната промишленост в региона и оказват натиск върху заетостта, заявява пред Ен О Ес Барбара Хунеман-Вервайен, представител на регионалната промишленост. "Над 200 000 души работят в този тип заводи, така че много семейства зависят от тази индустрия", посочва тя.Тя препоръчва компаниите, които не могат да станат по-устойчиви, тъй като не могат да получат електрическа връзка, трябва да бъдат освободени от данъка върху въглеродните емисии. "На дружествата трябва да се даде приоритет при свързването им към електрическата мрежа. Ако това не е възможно, те поне не трябва да бъдат наказвани с допълнителен данък".