Търсенето на електроенергия за нуждите на центровете за данни ще се увеличи повече от два пъти до 2030 г., отчита МАЕ

Потреблението на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи "повече от два пъти" до 2030 г., което ще представлява предизвикателство пред енергийната сигурност и ще доведе до увеличаване на емисиите на въглероден диоксид, пише в оповестен днес доклад на Международната агенция за енергията (МАЕ), цитиран от Франс прес.
Центровете за данни, които стават все по-енергоемки, удвоиха търсенето поради неотдавнашното развитие на генеративния изкуствен интелект, който изисква голям изчислителен капацитет за обработка на информацията, натрупана в големи бази данни.
През 2024 г. нуждите от електроенергия на тези инфраструктури представляваха само около 1,5 на сто от световното потребление (415 тераватчаса), но те вече са се увеличили с 12 на сто годишно през последните пет години.
"Очаква се търсенето на електроенергия от центрове за данни в световен мащаб да се удвои до 2030 г., до около 945 тераватчаса (TWh)", което е малко повече, отколкото Япония консумира в момента, пише в доклада.
Тогава  центровете за данни ще консумират малко под 3 на сто от световната електроенергия.
Неравномерно разпределени по целия свят и концентрирани в няколко региона на дадена държава, често в близост до градове, те пораждат редица предизвикателства - доставките на електроенергия, потребление на вода за охлаждане, натовареност на електрическата мрежа и др.
Само един център за данни с мощност 100 мегавата може да консумира толкова електроенергия, колкото 100 000 домакинства годишно, а в бъдеще "най-големите центрове, които са в процес на изграждане днес, ще консумират 20 пъти повече", което се равнява на потреблението на 2 милиона домакинства, отчита МАЕ.
Тази необходимост от електроенергия е силно изразена в някои държави, като например САЩ, където "почти половината от ръста на търсенето на електроенергия (...) към днешна дата до 2030 г. ще бъде движено от (нуждите на) центровете за данни", обяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.
Понастоящем САЩ, Европа и Китай заедно представляват около 85 на сто от потреблението на центровете за данни. Затова първото предизвикателство е да се осигури достъпна електроенергия, която да бъде и в изобилие. 
"До 2030 г. възобновяемите енергийни източници ще осигурят почти половината от глобалното търсене на електроенергия за центрове за данни, следвана от природния газ и въглищата", пише в доклада на МАЕ. 
"Най-достъпният начин за посрещане на това нарастващо търсене ще бъде ускореното въвеждане (в експлоатация) на възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия, подпомогнати от съхранението ѝ в батерии", посочва Юън Греъм, анализатор в изследователската компания "Ембър" (Ember).  
Днес 30 на сто от тази електроенергия идва от въглища - силно замърсяващо гориво, чийто добив президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да стимулира, за да отговори на нуждите на изкуствения интелект.
В тази ситуация надпреварата за изграждане на центрове за данни неизбежно ще доведе до увеличаване на емисиите, свързани с потреблението на електроенергия - от 180 милиона тона въглероден диоксид към момента до 300 милиона тона до 2035 г., което все още представлява минимален дял спрямо мащаба на глобалните емисии, оценени през 2024 г. на 41,6 милиарда тона, отчита МАЕ.
Те все пак ще представляват "по-малко от 1,5 на сто от общите емисии от енергийния сектор" през посочения период, но са сред тези, които "се увеличават с най-бързи" темпове, посочва МАЕ.
Тези емисии биха могли да бъдат компенсирани с три до пет пъти по-големи икономии на емисии, благодарение на повишаването на ефективността и иновациите, предизвикани от внедряването на изкуствения интелект в икономиката, прогнозира агенцията.
Въпреки това МАЕ остава предпазлива, като посочва, че "(всеобщото) внедряване на изкуствен интелект не е гарантирано и може да бъде възпрепятствано поради подновено увеличаване на потреблението на изкопаеми горива".
Казано по друг начин, изкуственият интелект няма да е "магическа пръчка" за решението на проблемите пред енергийния преход и все още е необходима "проактивна политика", отчита МАЕ.