През 2025 г. Агенцията по заетостта е издала 49 179 разрешения, становища и регистрации за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, като 27 943 от тях, или 56,8 процента, са свързани със сезонна или друга краткосрочна заетост. Това се посочва в анализ на Българската стопанска камара (БСК) за трудовата миграция в България, който разглежда реалния мащаб на наемането на чуждестранни работници и разликата между административните процедури и действително започналата работа.
Според анализа броят на издадените разрешения не може автоматично да се приема като брой на реално работещите чужденци у нас. Агенцията по заетостта отчита процедурите за предоставяне на достъп до пазара на труда, но не разполага с пълна информация колко от одобрените лица впоследствие са получили виза, влезли са в страната и са започнали работа. Част от процедурите са свързани с временна заетост в туризма, земеделието или конкретни проекти, след което работниците напускат страната, освен ако не получат друго основание за пребиваване.
Анализът показва, че между получаването на разрешение и започването на работа има редица стъпки – кандидатстване за виза, изчакване на административни процедури, организиране на пътуване и оформяне на необходимите документи. Сред причините част от одобрените кандидати да не пристигнат в България са забавяне или отказ на виза, липса на свободни консулски часове, промяна в намеренията на работника или проблеми с пътуването.
Към края на 2025 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България достига 2 342 999 души. Според БСК дори всички 49 179 процедури да се приемат като реално започнала работа, те представляват около 2,1 процента от общата заетост, а реалният дял е по-нисък заради сезонния характер на голяма част от заетостта.
По отношение на секторите анализът показва, че трудовата миграция е концентрирана основно в туризма и земеделието, където работодателите изпитват най-силен недостиг на кадри в определени периоди от годината. В строителството, промишлеността, транспорта и информационните технологии мащабът е значително по-ограничен. Според БСК тези данни не подкрепят твърденията за „заместване“ на български работници от чужденци.
В доклада се посочва още, че няма официални данни, доказващи, че наемането на граждани на трети държави води до освобождаване на български служители или до задържане на ръста на възнагражденията. Напротив, средната брутна работна заплата в България през 2025 г. достига 2603 лв. месечно, или около 1331 евро, като увеличение на възнагражденията се наблюдава и в секторите, които най-често използват чуждестранна работна сила.
БСК отбелязва, че трудовата миграция не трябва да бъде разглеждана като заместител на политиките за развитие на местната работна сила. Според организацията България трябва едновременно да работи за повишаване на квалификацията, подобряване на образованието, активиране на неактивните лица и създаване на условия за връщане на български граждани от чужбина.
Анализът обръща внимание и на разходите за работодателите при наемането на чуждестранни работници. Процесът включва множество административни процедури, визи, преводи, легализация на документи, транспорт, застраховки и други разходи. По данни от практиката на предприятия преките разходи за един сезонен работник в някои случаи могат да надхвърлят 1400 евро, без да се включват заплатата, осигуровките и разходите за настаняване.
В заключение БСК посочва, че трудовата миграция е допълващ инструмент за преодоляване на недостига на кадри, а не причина за проблемите на пазара на труда. Организацията препоръчва създаването на единна електронна система, която да свързва информацията за разрешенията, визите, влизането в страната, започването и прекратяването на работа. Това би позволило по-точно проследяване на процесите, по-добра статистика и по-ефективен контрол върху трудовата миграция.