Цената на петрола достигна 124 долара - най-високото равнище от началото на войната в Иран, заради опасения от нова ескалация

Цената на петрола достигна най-високото си ниво от началото на конфликта в Близкия изток след информации, че САЩ обмислят нови военни варианти за действие срещу Иран, което засили опасенията от допълнителна ескалация, предадоха Ройтерс и Блумбърг.
Фючърсите на сорта Брент, който е световен бенчмарк, поскъпнаха до над 124 долара за барел – най-високото равнище от юни 2022 г., докато фючърсите на американския лек суров петрол се търгуват близо до нивата от 109 долара за барел. Повишението последва публикация на „Аксиос“, според която президентът на САЩ Доналд Тръмп ще бъде информиран за нови военни опции спрямо Иран.
Според изданието адмирал Брад Купър от Централното командване на САЩ ще се срещне с Тръмп, което сигнализира за сериозно обсъждане на възобновяване на бойните операции.
Поскъпването на петрола е факт на фона на нарастваща несигурност на финансовите пазари, където инвеститорите се сблъскват с противоречиви сигнали – от силни финансови резултати на технологичните компании до геополитическо напрежение и високи енергийни цени. Увеличението на цените на суровината, съчетано с повишаването на доходността по облигациите, поставя под натиск глобалното рали на акциите.
„Комбинацията от по-високи цени на петрола, новините за възможни военни действия на САЩ срещу Иран и реакцията на европейските пазари подкопава настроенията на инвеститорите“, заяви Родриго Катрил, стратег в „Нешънъл Острелия Банк“ (National Australia Bank).
Вниманието на пазарите е насочено и към решенията за паричната политика на Европейската централна банка и „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), както и към предстоящи макроикономически данни от САЩ. Очакванията са и двете централни банки да запазят лихвените проценти без промяна.
Конфликтът в региона започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел нанесоха въздушни удари срещу Иран. В отговор Техеран ограничи корабоплаването през Ормузкия пролив – ключов маршрут, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Въпреки обявеното примирие, което временно намали интензивността на бойните действия, САЩ наложиха блокада на иранските пристанища. Преговорите за разрешаване на конфликта остават в застой, като Вашингтон настоява за обсъждане на иранската ядрена програма, а Техеран поставя условия, включително за контрол върху пролива и репарации за щетите от войната.
„Петролният пазар премина от прекален оптимизъм към реалността на сериозни прекъсвания на доставките в Персийския залив“, посочват пред Ройтерс анализатори от Ай Ен Джи (ING).
Представител на Белия дом заяви, че администрацията на Тръмп е провела разговори с петролни компании относно мерки за ограничаване на ефектите от евентуална продължителна блокада.
„Перспективите за бързо разрешаване на конфликта или за възстановяване на нормалния трафик през Ормузкия проток остават ограничени“, коментира анализаторът Тони Сикамор от Ай Джи (IG).
Междувременно източници съобщиха, че групата ОПЕК+ (OPEC+) вероятно ще обсъди ограничено увеличение на добива с около 188 000 барела дневно на предстоящата си среща. Решението ще бъде първото след обявеното излизане на Обединените арабски емирства от организацията, което се очаква да отслаби способността на групата да влияе върху глобалните цени.
Анализатори отбелязват, че въпреки потенциалното увеличение на добива ефектът върху пазара ще бъде ограничен в краткосрочен план заради продължаващите прекъсвания на доставките.
„Ще са необходими месеци, преди страните от Персийския залив да възстановят производството до нивата отпреди конфликта“, посочват експерти от „Ууд Макензи“ (Wood Mackenzie).