Протоколът от последното заседание на банката, на което беше извършено четвърто поредно намаление на основната лихва с 25 базисни пункта (0,25 пр. п.) до 14 на сто, показва, че финансовата институция оценява положително както динамиката на инфлацията, така и на икономическия растеж. Банката тогава не даде сигнал какви ще бъдат следващите стъпки в паричната ѝ политика.
„Комитетът (по парична политика на централната банка на Бразилия, който определя основната лихва) ще продължи да отчита новата информация и да следи развитието на икономическата ситуация, за да поддържа паричната политика достатъчно рестриктивна и да гарантира връщането на инфлацията към целевото равнище (на финансовата институция)“, се посочва в протокола.
Членовете на Комитета по паричната политика подчертаха и необходимостта да се следят евентуални вторични инфлационни ефекти от сътресения в предлагането и да се предприемат решителни действия, ако такива се появят. В новия протокол препратките към инфлационното въздействие на конфликта на САЩ и Израел с Иран са по-малко.
Според банката охлаждането на икономиката е важна част от процеса на връщане на инфлацията към целевото равнище от 3 на сто.
В протокола се отчита и забавяне както на общата инфлация, така и на базисните показатели за ценовия натиск - съществена промяна спрямо юни, когато централните банкери посочиха ускоряване на инфлационния натиск.
По отношение на повишаването на дългосрочните инфлационни очаквания, което отдавна е повод за безпокойство за централната банка, Комитетът по парична политика обяви, че „внимателно следи“ влошаването през последните месеци и обсъжда възможните му причини, без да посочва конкретни фактори.
„Постоянството, решителността и спокойствието при провеждането на паричната политика ще допринесат за възстановяването на доверието в инфлационните очаквания, което е от ключово значение за връщането на инфлацията към целевото равнище при по-ниска икономическа цена“, пише в протокола.
Междувременно инфлацията в Бразилия се забави през юли и отново попадна в допустимия диапазон на централната банка, сочат най-новите данни на Бразилския институт по география и статистика (IBGE), допълва Ройтерс.
Потребителските цени в най-голямата икономика в Латинска Америка са се повишили с 4,44 на сто на годишна база през юли спрямо 4,64 на сто през юни. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха инфлацията да се повиши до 4,4 на сто.
Така инфлацията отново се върна в целевия диапазон на централната банка от 3 на сто с допустимо отклонение от 1,5 процентни пункта в двете посоки, след като през предходните два месеца беше над това равнище.
На месечна основа потребителските цени се увеличиха с 0,07 на сто през юли спрямо 0,16 на сто през юни. По-значителните повишения - за жилищни разходи, главно заради цените на електроенергията, бяха частично компенсирани от поевтиняването на храните и напитките. Цените в тази категория, която има най-голяма тежест в потребителската кошница на страната, се понижиха с 0,67 на сто.
Въпреки че инфлацията в Бразилия показва признаци на забавяне, трайното й връщане към целевото равнище от 3 на сто едва ли ще бъде постигнато преди 2027 г., посочва Андрес Абадия от „Пантеон макроикономикс“ (Pantheon Macroeconomics). По думите му се очаква инфлацията да достигне около 5 на сто в края на 2026 г., след което да се забави до около 4 на сто през 2027 година.