Централните банки трябва да избягват предварително определени траектории при определянето на паричната политика, заяви Фабио Панета

Крехките перспективи за бъдещето налагат постоянен анализ на развитието на геополитическата обстановка, енергийните пазари, веригите за доставки и инфлационните очаквания. Това заяви днес гуверньорът на италианската централна банка („Банка д'Италия, Banca d’Italia) Фабио Панета по време на конференция в Рим, съобщи италианската медия „Телеборса“.
Рисковете от по-висока инфлация и несигурното бъдеще изискват централните банки да избягва обвързване с предварително определна траектория при определянето на паричната си политика, добави Панета.
Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да маневрира между две крайности – не трябва нито да пренебрегва шока като временно явление, нито да реагира така, сякаш икономика е в същото състояния като преди четири години, подчерта той, визирайки енергийната криза, започнала след началото на руската инвазия в Украйна.
„Търсенето е по-слабо. Реалните лихвени проценти са по-високи. Шокът повлия повече на цените на петрола, отколкото на газа“, обясни Панета, подчертавайки, че настоящата ситуацията не е повторение на кризата през 2022 година. „Икономиката на еврозоната също се е променила – капацитетът ѝ за внос на втечнен природен газ се е увеличил, което позволява по-голяма диверсификация на доставчиците, а делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия е нараснал“, добави той.
Според него на този фон еврозоната е станала по-устойчива на енергийни шокове.
Проблемни са шоковете, които са трудни за управление чрез парична политика, предупреди управителят на италианската централна банка. „Техният нетен ефект зависи от относителната сила и устойчивост на търсенето и предлагането“, допълни той.
Продължаващите промени създават предизвикателство за трансмисията на паричната политика към икономиките, заяви още Панета, допълва „Соле 24 оре“.
По неговите думи геополитическата фрагментация, изкуственият интелект, цифровите финанси, застаряването на населението и изменението на климата преоформят средата за домакинствата, бизнеса и политиците. „Светът, след периода на „Голямата умереност“, е навлязъл в период на „Голямата реконфигурация“, каза той.
Това е период на структурни промени в механизмите на паричната политика, които затрудняват калибрирането на централните банки. Паричната политика в постоянно променящ се контекст трябва да се адаптира към променящата се икономика, подчерта Панета. „Компютърните науки, политическите науки, климатологията и енергийната икономика са все по-често част от инструментите на един централен банкер“, добави той.