Първият туит не е написан с идеята да влезе в историята. На 21 март 2006 г. Джак Дорси пише „Тъкмо настройвам своя twttr” – чисто функционална фраза, нещо като техническа проверка. И все пак от тези четири думи се роди един от най-влиятелните експерименти в историята на интернет, пише италианската медия „Соле 24 Оре“.
„Туитър“ (Twitter) беше вероятно най-важната социална мрежа с оглед на мащаба си. Макар и никога да не е достигала релутатите на „Фейсбук“ (Facebook), „Инстаграм“ (Instagram) или „ТикТок“ (TikTok), платформата на Дорси постигна нещо, към което останалите се стремяха с години – способността да се превърна в място, където новините се оформят в реално време. Това беше социалната платформа за журналисти, политици, учени и корпорации, както и за извънредни ситуации и революции. „Туитър“ беше гигантски сеизмограф, способен да регистрира световни събития почти в момента на тяхното случване.
Историята на възникването на „Туитър” е типична за Силициевата долина. Платформата се ражда от пепелта на „Одео“ (Odeo) – стартъп, заложил на подкастите в неподходящ момент. Когато „Епъл“ (Apple) интегрира подкастите в приложението си „айТюнс“ (iTunes), проектът на „Одео“ изглеждаше обречен. Тогава обаче Ноа Глас осъзна потенциала на система за кратки съобщения, Джак Дорси си представи как би изглеждало нещо подобно, а Биз Стоун и Евън Уилямс помогнаха да се превърне в реален продукт. Идеята им е проста. Платформа за публикуване на кратки съобщения с дължина до 140 знака - ограничение, наложено от стандарта за кратни съобщения Ес Ем Ес (SMS).
Истинската иновация въведоха потребителите
Хаштагът не е измислен от компанията „Туитър“, а от Крис Месина през 2007 година. Този обикновен символ превърна милиони разпокъсани съобщения в организирани разговори. Скоро след това се появиха и ретуитовете, споменаванията с „@“ и нишките от съобщения. Нито една от тези функции не присъстваше в оригиналния дизайн на платформата. Потребителите сами въведоха езика, чрез който промениха „Туитър“.
В рамките на няколко години платформата се превърна в световна информационна инфраструктура. „Туитър“ отрази земетресението в Сан Франциско през 2007 г., протестите в Иран през 2009 г., Арабската пролет от 2011 г., движението „Окупирай Уолстрий“ от 2011 г., движението „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter) от 2013 г. и движението #АзСъщо (#MeToo) от 2017 година.
По време на здравни кризи, войни и природни бедствия първото място, където се появяваха снимки, разкази на очевидци и данни за събитията беше в „Туитър“. Журналистиката по света се научи да съществува съвместно с източник, който генерира новини в реално време, макар и да изисква постоянна проверка. Скоростта на платформата се превърна едновременно в предимство и проблем.
„Туитър“ промени и политическата комуникация
Президентът Барак Обама бързо осъзна стойността на това да използва платформата. Доналд Тръмп я превърна мегафон за мислите си и често управлява чрез туитове. Финансовите пазари се научиха да реагират на съобщения от само няколко реда. Дипломацията навлезе в сферата на социалните медии. Дори централните банки и космическите агенции започнаха да комуникират директно с милиони хора, заобикаляйки традиционните медии.
Въпреки огромният културен успех, „Туитър“ никога не успя да пожъне икономически. Компанията стана публична през 2013 г., но моделът с приходи от реклама никога не успя да достигне ефективността на „Мета“ (Meta). Платформата привличаше разговори, но не и непременно потребители, които да бъдат превърнати в клиенти за рекламодателите. „Туитър“ беше идеалното място за обсъждане на политика, икономика и текущи събития, но далеч по-малко подходяща за изграждане на ефективна рекламна екосистема, посочва „Соле 24 Оре“.
Кратки видеоклипове и стрийминг
През годините „Туитър“ изпробва множество нови идеи. „Вайн“ (Vine) предвиди формата за кратки видеа, която години по-късно щеше да донесе слава на „ТикТок“. „Перискоуп“ (Periscope) въведе възможността за излъчване на живо през смартфони, когато това изглеждаше като научна фантастика. Функции като „Моументс“ (Moments), „Флийтс“ (Fleets) и други се опитваха да са в крак с конкуренцията, но така и не успяха да изградят собствен отличителен облик.
Дори промяната от 2017 г., когато ограничението от 140 символа беше увеличено до 280, заличи част от идентичността на платформата.
Втората глава от историята на „Туитър“ започна на през 2022 година
Илон Мъск придоби компанията на Джак Дорси за 44 милиарда долара на 27 октомври 2022 г., влизайки в централата с мивка в ръцете. Много бързо след това хиляди служители бяха съкратени, екипите по модериране на съдържание драстично се свиха, рекламодателите започнаха да се отдръпват от платформата и Мъск промени името на компанията от „Туитър“ на „Екс“ (X).
Заявената цел е да се изгради „апликация за всичко“ – универсална апликация, по модела на „УиЧат“ (WeChat), която да интегрира социални мрежи, плащания, видео, търговия и дигитални услуги. Въпреки че проектът остава незавършен, идентичността на платформата е коренно променена. „Екс“ вече не е просто място за разговор – а платформа, която се стреми да се превърне в част от дигиталната инфраструктура.
С Мъск се променя и връзката между платформата и властта
Възстановяването на профила на Доналд Тръмп в „Екс“, след като Мъск придоби компанията, бележи символичен поврат в политика за моделиране на съдържание. Дебатът относно ролята на алгоритмите в разпространение на съдържание се засилва и множество проучвания започват да измерват как автоматизираните препоръки могат да повлияят на поляризацията на обществения разговор. Въпросът вече не е само за свободата на словото и изразяването, а за самото функциониране на дигиталните демокрации.
През последните години в историята на платформата се появи нов играч – изкуственият интелект „Грок“, разработен от компанията „ЕксЕйАй“ (xAI) на Илон Мъск. Това направи „Екс“ една от първите големи социални мрежи, където човешкият разговор и генерираното от изкуствен интелект съдържание съществуват едновременно в един и същ поток от информация. Целта е изкуственият интелект да стане неразделна част от ежедневното потребителско изживяване. И все пак, както се случи с всички основни иновации на платформата, този ход повдигна и въпроси относно дезинформацията, дийпфейковете, алгоритмичната прозрачност и редакционната отговорност.
След 25 години „Туитър“, или вече „Х“, остава завладяващ парадокс. Платформата създаде езика на информацията в реално време, но така и не откри устойчив бизнес модел. Тя даде глас на милиони хора, но същевременно засили омразата и дезинформацията. Платформата направи света по-свързан, но и по-поляризиран. Създаде инструменти като хаштагове, ретуитове, нишки от съобщения.
Може би най-важното наследство на платформата не е техническа функция, а една идея - а именно, че интернет може да представлява глобален, непрекъснат, публичен и мигновен диалог. Двадесет и пет години по-късно тази идея, замислен от Джак Дорси, продължава. Но днес тя е променена от алгоритмите, които решават какво вижда потребителя, от системите с изкуствен интелект, участващи в разговора, и от платформата, която в стремежа си да се преобрази, продължава да променя начина, по който се информираме.