УФР е все по-загрижен за инфлацията, „много“ представители виждат необходимост от повишение на лихвите


Опасенията от устойчив инфлационен натиск са се засилили сред представителите на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ през юли, като „няколко“ от тях са били готови да подкрепят незабавно повишение на лихвените проценти, а „много“ са преценили, че затягане на паричната политика ще бъде необходимо, ако инфлацията не се понижи към целта от 2 на сто. Това показва протоколът от заседанието на централната банка на 28 и 29 юли, публикуван снощи и цитиран от Ройтерс. 
На заседанието УФР запази основните си лихвени проценти без промяна в диапазона 3,50-3,75 на сто. Трима членове на Комитета за операции на открития пазар обаче гласуваха против решението и подкрепиха повишение с 25 базисни пункта.
Представителите, които са подкрепили увеличение на лихвите, са посочили, че ценовият натиск изглежда „широко разпространен“ и че Комитетът трябва да възприеме по-рестриктивна позиция, за да изпълни устойчиво целите си за ценова стабилност и максимална заетост.
Според тях отлагането на необходимото затягане създава риск впоследствие да се наложи „по-рязка и потенциално по-скъпа поредица от мерки за затягане на паричната политика“.
По-широка група от „много“ участници в заседанието е преценила, че затягането на паричната политика вероятно ще бъде необходимо, ако инфлацията не продължи да се понижава.
Така протоколът показва съществена промяна в дебата в УФР спрямо началото на годината, когато очакванията бяха насочени към възможност за понижаване на разходите по заемите при отслабване на инфлацията. В документа от юлското заседание не се посочва подкрепа за намаляване на лихвените проценти.
Ценовият натиск се засили, след като администрацията на президента Доналд Тръмп се включи на страната на Израел във войната срещу Иран. Доставките на петрол и природен газ през стратегическия Ормузки проток остават ограничени близо шест месеца след началото на конфликта, което поддържа натиска върху цените на енергията.
Протоколът е от второто заседание на УФР под ръководството на новия президент Кевин Уорш и показва, че централните банкери са започнали да обсъждат и някои от по-широките промени във функционирането на институцията, които той постави на дневен ред.
Сред тях е бъдещият подход към баланса на УФР. Участниците са разгледали предстоящия преглед от специална работна група като възможност за по-широка дискусия. „Много“ представители обаче са потвърдили позицията си, че основният инструмент за промяна на курса на паричната политика трябва да остане целевият диапазон на лихвата по федералните фондове, а не промени в размера и структурата на активите в баланса на централната банка.
Уорш е поискал и мнението на Комитета за евентуално намаляване на броя на заседанията по паричната политика от осем на шест годишно. Това би позволило натрупването на данни за два пълни месеца между отделните решения. Решение не е взето, а графикът на заседанията през 2026 г. няма да бъде променян.
Публикуването на протокола не предизвика съществена реакция на финансовите пазари. По-силен ефект имаше обявеното по-рано вчера решение на американското Министерство на финансите да увеличи поне двойно операциите си по обратно изкупуване на дългосрочни държавни облигации. Мярката понижи доходността по дългосрочния дълг и подкрепи възстановяването на фондовите пазари след разпродажбите във вторник.
Пазарите на лихвени фючърси продължават да оценяват с над 50 на сто вероятността УФР да започне да повишава лихвените проценти на заседанието си на 27 и 28 октомври. Ако увеличение не бъде предприето тогава, инвеститорите оценяват като много вероятно то да последва на последното заседание за годината през декември.
За предстоящото заседание на 15 и 16 септември очакванията са основната лихва отново да остане без промяна. Последните данни показаха известно отслабване на инфлационния натиск, както и неочаквано съкращаване на работни места от американските компании през юли.
Това оставя представителите на УФР разделени между риска устойчивата инфлация да наложи ново затягане и нарастващите опасения за състоянието на трудовия пазар и изпълнението на другата част от двойния мандат на централната банка - поддържането на максимална заетост.
Уорш досега се въздържа да очертае конкретен курс за лихвената политика по време на мандата си.