Унгарското правителство оспорва концесионен договор за магистрали на стойност 73 милиарда долара, сключен при Виктор Орбан

Унгарското правителство ще оспори концесионен договор за магистрали на стойност 23,196 трилиона форинта (73,30 милиарда долара), сключен по време на управлението на бившия лидер Виктор Орбан, като предупреди, че споразумението с 35-годишен срок прехвърля по-голямата част от риска върху обществото, предаде Ройтерс.
След убедителната си изборна победа през април премиерът Петер Мадяр и неговото проевропейско правителство предприеха действия за премахване на властовите и финансовите структури, изградени от Орбан по време на 16-годишното му управление.
Предишното правителство възложи договора за магистралите през 2022 г. на Унгарско дружество за развитие на концесионна инфраструктура (MKIF), чиито собственици - Льоринц Месарош и Ласло Сий - видяха как бизнес империите им процъфтяват при управлението на Орбан.
По време на пресконференция с премиера Мадяр, министърът на транспорта и инвестициите Давид Витези определи договора като най-голямата обществена поръчка в историята на Унгария.
„Никое правителство със здрав разум не би сключило подобен концесионен договор“, заяви Витези, като добави, че мащабът на сделката, обхващаща девет правителствени мандата, я прави третата по големина в света.
„За Унгарското дружество за развитие на концесионна инфраструктура нямам никакъв реален риск“, каза той.
Според правителството договорът, който до момента е струвал 870 милиарда форинта, не е бил правно погледнато концесионно споразумение поради начина, по който е бил структуриран, както и заради последващите му изменения, заяви Витези.
„Ако това не е концесия, то сделката е незаконна още от самото начало във всяко отношение и не може да остане в сила от правна гледна точка“, добави министърът.
Пресслужбата на Унгарското дружество за развитие на концесионна инфраструктура не отговори незабавно на запитване за коментар. Изпълнителният директор на компанията Тамаш Немет обаче отхвърли критиките към сделката в интервю от юли за онлайн изданието „Вилаггаздашаг“.
Немет заяви, че концесионната компания е поела значителен риск, свързан с нарастващия трафик, проектирането, строителството, финансирането и поддръжката, както и с промените в макроикономическата среда.
Европейската комисия също разглежда сделката и през 2024 г. започна процедура срещу Унгария поради неизпълнение  - според Комисията - на правилата на ЕС относно обществените поръчки и концесиите.
Повдигнати бяха няколко въпроса, включително относно дългия срок на действие на договора и твърдението, че той не прехвърля достатъчно ниво на оперативен риск върху  дружество за развитие на концесионна инфраструктура.  Според Комисията последващите изменения в сделката също изглежда нарушават правилата на ЕС за обществените поръчки.