Високо в Андите, на около 3500 метра надморска височина, в сурови зимни условия, се оформят първите признаци на минния бум, който аржентинският президент либертарианец Хавиер Милей определя като един от стълбовете за бъдещото развитие на страната, пише Франс прес.
В района на Калингаста, в западната провинция Сан Хуан, се реализира мащабният проект за добив на мед „Лос Азулес“ (Los Azules) - един от най-големите нови минни проекти в Аржентина.
На около 1500 метра по-ниско, в малкото селище Виля Калингаста, част от местните жители вече живеят в ритъма на новата индустрия. Сред тях е 27-годишната минна техничка Алдана Рамирес, която работи на проекта „Лос Азулес“ и прекарва дълги периоди в планината, далеч от семейството си.
Проектът представлява мащабна инициатива за добив на мед в провинция Сан Хуан, на около 1400 километра от Буенос Айрес. Става дума за инвестиция от близо 3 млрд. долара, реализирана от канадската компания „МакЮън Копър“ (McEwen Copper) в партньорство със „Стелантис“ (Stellantis) и с „Рио Тинто“ (Rio Tinto) - една от най-големите минни компании в света, която участва чрез своята технологична платформа „Нютон“ (Nuton), разработваща по-ефективни и по-щадящи околната среда методи за добив на мед. Очаква се проектът да достигне производство от около 148 000 тона годишно след 2030 г.
Минна революция
„Лос Азулес“ е сред знаковите нови проекти в рамките на т.нар. минна революция, която Милей поставя в центъра на икономическата си политика. По думите му „минната индустрия трябва да се разрасне из Андите и да създаде стотици хиляди работни места“.
Основен инструмент за привличане на инвестиции е въведеният през 2024 г. специален Режим за стимулиране на големи инвестиции (RIGI), който предоставя данъчни, митнически и валутни облекчения за срок до 30 години. До момента са представени около 40 проекта, от които 16 вече са одобрени, с общ потенциал за инвестиции над 20 млрд. долара, като най-голям дял е насочен към минния сектор и енергетиката.
През 2025 г. аржентинският износ на минерали е нараснал с 27 на сто до около 6 млрд. долара, подкрепен основно от златото и лития, като страната вече е петият по големина производител на литий в света. Според прогнозите на централната банка на страната този обем може да се утрои до 2030 г. и дори да нарасне пет пъти в рамките на десетилетие.
Новият инвестиционен режим е изпратил „много силен сигнал“ към международните инвеститори, заяви пред АФП главният изпълнителен директор на проекта „Лос Азулес“ Майкъл Мединг.
Икономистът Николас Гадано отчита, че Аржентина постепенно променя своята експортна структура - традиционно доминирана от селското стопанство, към по-голям дял на минната индустрия и енергетиката, с цел да се справи с хроничния недостиг на чуждестранна валута.
Около половината от бъдещия минен износ се очаква да бъде свързан с медта - стратегически метал, ключов за строителството, енергийния преход и развитието на изкуствения интелект. В момента Аржентина почти не произвежда мед, след като добивът бе прекратен през 2018 г., но разполага със значителни залежи, които биха могли да я поставят сред десетте най-големи производители в света.
В района на Калингаста, намиращ се в близост до границата с Чили, ефектът вече се усеща осезаемо - значителна част от местните жители работят пряко или косвено за минните компании, включително членове на семейството на Алдана Рамирес, както и десетки работници в лагер с около 200 души персонал.
Да защитим водата или да се храним?
Въпреки икономическите очаквания проектът поражда и сериозни екологични въпроси. Крайната форма трябва да бъде открита мина на повърхността, за която се очаква да обхване площ, равна на около 840 футболни игрища и да достигне дълбочина (изкопни действия) над 300 метра - приблизително колкото височината на Айфеловата кула.
Предвижда се и премахване или преместване на т.нар. вега - високопланинска екосистема, която задържа вода и служи като местообитание за местна фауна. Това поражда опасения за водните ресурси в региона, особено на фона на промените в законодателството, което дава по-голяма гъвкавост на провинциите да одобряват минни проекти.
Въпреки че проектът обещава да бъде въглеродно неутрален до 2038 г. и се гордее с метод за добив с малко използване на вода, дългосрочното екологично въздействие остава проблем.
Местни жители са разделени в отношението си към минния проект. Част от тях, като служителят на бензиностанция Алехандро, поставят проблема директно, заявявайки, че „хората трябва да избират - или защитавам водата, или имам работа.“ Макар че не е против минното дело, той счита, че държавният контрол е недостатъчен, припомняйки предишни екологични инциденти в района, включително замърсяване през 2015 г. на реки след изтичане на цианид от мина на канадския минен гигант „Барик Голд“ (Barrick Gold).
От другата страна на спора работещите в проекта се надяват развитието да продължи. Операторът на сондажна техника Андрес Карисо изразява надежда, че минната дейност ще се разширява, за да осигури заетост и икономически растеж в района.