В Никопол експерти на КЗП и на НАП разясниха основни етапи и срокове по въвеждане на еврото

Експерти на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) представиха в Никопол основните етапи и срокове от процеса по въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Срещата бе част от Националната информационна кампания за въвеждане на единната европейска валута. Тя се състоя в залата на Народно читалище "Напредък 1871".
В дискусията участваха главните инспектори в КЗП Ралица Кръстева и Светлана Ненкова, и директорът на плевенския офис на НАП Цветомила Потурлиева.
Нашата цел е да дадем ясна и достъпна информация за гражданите и за бизнеса, за да може преходът от лева към еврото да се случи спокойно, организирано и прозрачно, каза Кръстева.
Тя добави, че основната задача на КЗП е да гарантира коректност, прозрачност и защита от недобросъвестни практики на търговците, като за това се извършва постоянен контрол. Законът за въвеждане на еврото съдържа ясно формулирани мерки и гаранции, които поставят защитата на потребителите като основен принцип при прехода, а за бизнеса - ясни правила.
Кръстева припомни, че периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август т.г. и ще продължи до 8 август 2026 г. Този период ще ни помогне да свикнем с цените в новата валута и да осигури прозрачност в ценообразуването. Цените в лева и евро трябва да се изписват ясно, четливо и с еднакъв размер, шрифт и цвят в обектите и онлайн магазините. От 9 август 2026 г. търговците ще могат да посочват цените си само в евро. Преобразуването на сумите ще става по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева, като закръглянето ще е до втория знак след десетичната запетая. В закона няма посочено правило или задължение коя цена в евро или в лева да бъде изписана на първо място, добави тя.
Цената за единица мярка трябва да бъде обозначена на предварително опакованите стоки. Според закона за еврото търговецът може да ограничи двойното обозначаване само за продажната цена, без да посочва цената за килограм. При намаления двойното обозначаване може да бъде само върху крайната цена.
Кръстева каза и кои са изключенията в двойното обозначаване, които са разрешени от закона. Те са на продажната цена на тютюневите изделия; на продуктите от нефтен произход; цената за услуга за превоз визуализирана на дисплеите на таксиметровите апарати; цената на етикети, издавани от електронна везна; цената на стока или услуга, визуализирана на автомати или устройства на самообслужване и цената на учебници, учебни помагала и други печатни произведения. Информацията за втората цена трябва да бъде направена от търговеца по подходящ начин.
Тя уточни, че от 1 януари 2026 г. за един месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. В този преходен период търговците няма да са длъжни да приемат повече от 50 монети в лева при едно плащане. При плащания в брой рестото ще се връща само в евро или само в лева, а при рекламации сумите ще се възстановяват в евро. След края на януари плащанията ще се извършват единствено в евро. И добави, че от началото на следващата година всички автомати за самообслужване ще работят само с евро.
Кръстева посочи, че сигнали за нарушения могат да се подават чрез сайта на комисията kzp.bg, мобилното приложение "КЗП" и на телефона 0700 111 22/*2211.
От своя страна Потурлиева подчерта, че системите на НАП вече са адаптирани за работа с еврото. Тя съобщи, че от 8 октомври започва налагането на санкции при установени нарушения. По думите ѝ всички действащи договори ще бъдат служебно превалутирани, а данъчните декларации ще се подават във валутата, действаща към момента на отчитания период.
Тя уточни, че при преизчисляване на заплатите няма да се спазва математическото правило. При тях, ако след десетичната запетая числото е единица или по-голямо, се закръгля към по-горната сума, а не както е при цените - от пет нагоре.
Потурлиева призова да се използват електронните услуги на НАП и да се подават сигнали при забелязани нарушения.
Националната информационна кампания за въвеждане на еврото започна в началото на септември. Събитията се организират от Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт и други.