Въглеродното земеделие запазва и обогатява почвите по естествен начин

В България има близо 50 милиона декара обработваема земя, която заради използването на интензивно земеделие и конвенционални практики като оставяне под угар е изложена на водна и ветрова ерозия, водеща до загубата на огромна част от плодородния хумусен слой. Щетите върху почвеното здраве могат да бъдат компенсиране чрез използването на регенеративни практики или т.нар. въглеродно земеделие, което стимулира по-ефективния обмен на вещества в почвата, запазване на влагата и борбата с ерозията. Това разказа за БТА Христо Николов, съосновател на компанията "Карбонсейф", която се стреми да стимулира използването на устойчиви практики в земеделието. 
Възстановяването на почвите при регенеративното земеделие се постига по естествен път – чрез оставяне на повече растителни остатъци в земята, включване в процеса на ефективни микроорганизми и целулозо-разграждащи гъби и др., които стимулират процесите на образуване на хумус. Метод на регенеративното земеделие е и да се поддържа почвена покривка през възможно най-голям период от годината, за да се намали ветровата и водна ерозия и да се съхрани почвената влага. 
Като покривни култури могат да се използват едногодишни тревни растения, някои видове репи, които да се засяват за краткия период, през който земите не са засети със стопански култури. По този начин се предотвратява изпаряването на влагата от почвата, понижава се температурата в горния почвен слой и същевременно се стимулира живота в почвата, разказва Николов. 
На ниво отделна ферма за внедряването на такива практики не са необходими големи инвестиции, става дума най-вече за чисто физически усилия и планиране на времето, подчерта той. 
През последните 20 години българското селско стопанство достигна едно от най-високите технологични нива в Европейския съюз. Благодарение на ресурсите, привлечени по европейски фондове и национално съфинансиране, българските земеделски стопани успяха да модернизират фермите си, разполагат със селскостопанска техника на доста високо ниво, която позволява внедряването на тези добри практики. Това е следващото ниво в развитието на българското земеделие, отбеляза експертът. 
Фермерите по-скоро трябва да адаптират производството и механизацията, допълни той. 
Практиките за въглеродно земеделие подобряват почвеното здраве и в много кратки срокове водят до по-богата реколта. Прилагайки всички практики за регенеративно земеделие в рамките на три до пет години една ферма по естествен път стига до биологично производство, което обаче следва да бъде сертифицирано по съответните стандарти и регламенти, посочва Николов. 
Освен това продуктите, произведени чрез устойчиво земеделие, получават все по-голямо предимство на пазара в резултат от промените в потребителското поведение. 
Задържането на въглерод в почвата чрез тези практики може да стане и допълнителен източник на доходи за фермерите, тъй като въглеродът може да бъде измерен с точност посредством консервативни методи, сертифициран и предложен на доброволния пазар за въглеродни емисии, където големи компании изкупуват сертификати, за да балансират въглеродния си отпечатък. 
Климатичните промени принуждават всички, ангажирани в селското стопанство да адаптират и да търсят решения за преодоляването предизвикателствата, произтичащи от измененията на климата. Българските земеделци осъзнават необходимостта от този преход и са склонни да възприемат по-бързо идеите за промяна, заключава Николов. 
Днешният ден на КОП28 е посветен на природата, устойчивото използване на почвите и океаните.