Внушенията за изход от съдебни спорове могат да се възприемат като натиск върху съда, посочват от КЗК по повод изявления на директора на „Кауфланд“

Категоричните внушения за изхода от евентуално съдебно производство могат да бъдат възприети като опит за публичен натиск върху съда още преди той да е разгледал спора, посочва Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в позиция, получена днес в БТА. Регулаторът реагира на изказването на изпълнителния директор на „Кауфланд“ Михаил Петров. 
Петров заяви, че „корифеи в картелното законодателство“ са разгледали акта на КЗК и че веригата „няма търпение да отиде в съда и да го направи на пух и прах с юридически аргументи“.
От антимонополния регулатор напомнят, че Комисията постановява решенията си изцяло въз основа на закона и събраните по всяко производство доказателства, а законосъобразността на решенията на националния орган по конкуренция се преценява от независимия български съд при обжалването им. КЗК посочва, че зачита правото на всяко дружество да оспори актовете ѝ и да изложи юридическите си възражения си по съдебен ред, но категорично отхвърля „опитите за натиск върху съдебната преценка от силната позиция на голяма международна компания“. 
В позицията се посочва, че от 2015 г. насам КЗК е постановила три решения срещу „Кауфланд“ за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне и нелоялни търговски практики в ущърб на български производители и доставчици.
През 2020 г. регулаторът е наложил санкция от 343 417 лева, максималната възможна тогава. През 2023 г. Върховният административен съд я е потвърдил окончателно в пълен размер. Двете санкции от по 250 000 лева, наложени през май 2025 г., все още се обжалват.
Трите нови санкции от ноември 2026 г. са на обща стойност 75 653 706 евро. Две от тях са в размер на по 1,58 на сто от оборота на дружеството за 2025 г., а третата е 2,2 на сто. КЗК посочва, че законовият таван е до 10 на сто от оборота, или 150 млн. евро за едно нарушение.