За възможни ограничения на конкуренцията в електронната търговия ще провери КЗК

Комисията за защита на конкуренцията (КЦК) започва задълбочено проучване на договорните отношения между онлайн платформите за електронна търговия и търговците, които ги използват, за да оцени дали конкретни договорни практики могат да ограничат конкуренцията, съобщиха от Комисията.
В рамките на продължаващото производство фокус на задълбочения анализ за състоянието на конкурентната среда ще бъде и влиянието на електронната търговия върху засегнатите сектори, свързани с различните групи търгувани онлайн стоки и услуги, както и тяхната доставка. Решението за проучването е взето на базата на резултатите от междинния секторен анализ на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги в страната, приет от Комисията.
Междинният секторен анализ обхваща най-често купуваните онлайн стоки и услуги - дрехи, обувки и аксесоари, мебели и стоки за дома, спортни стоки, козметични и здравни продукти, търговията с билети за културни или други събития, както и услугите за настаняване. Анализът изследва начина, по който функционира пазарът, пречките пред конкуренцията и навлизането на нови участници, както и възможните рискови практики. Сред тях са използването на потребителски данни и алгоритми за ценообразуване и реклама, даването на предимство на собствени продукти, ограниченията при продажбите и налагането на нелоялни търговски условия.
Анализът показва, че електронната търговия има положителен ефект върху конкуренцията, защото улеснява навлизането на нови участници, разширява възможностите на бизнеса да достига до повече потребители и създава по-голяма прозрачност при сравняването на цени и условия. С разрастването на онлайн продажбите обаче нараства и ролята на платформите като посредници, а мрежовите ефекти, значителната потребителска база и финансовите и технологичните ресурси могат да увеличат пазарната сила на отделни оператори.
В рамките на секторното проучване до момента КЗК установи, че в договорните отношения на част от онлайн платформите с търговците се съдържат тaка наречените клаузи за ценова равнопоставеност. Чрез тях дигиталните платформи задължават търговците да им гарантират най-ниските цени и най-благоприятните търговски условия спрямо всички останали канали за продажба на пазара. Подобни практики ограничават конкуренцията, затрудняват навлизането и развитието на по-малки оператори  и лишават потребителите от възможността да открият по-изгодни оферти.
Установени са и договорни условия, при които бизнес ползвателите могат да бъдат задължавани да не приемат заявки от крайни клиенти извън платформата и да ги насочват обратно към нея за извършване на продажбата. Подобни ограничения могат да засегнат свободата на търговците да използват алтернативни канали и конкуренцията между различните онлайн посредници.
Наличието на такива клаузи не означава автоматично нарушение на правилата на конкуренцията. Тяхното въздействие зависи от конкретния пазар, позицията на платформата, наличието на алтернативни канали и възможните икономически ползи. Затова КЗК започва задълбочено проучване, за да оцени дали конкретни договорни практики могат да имат ограничителен ефект и дали са съвместими с националните и европейските правила за конкуренция.
Въз основа на междинните резултати КЗК препоръчва на компетентните държавни органи КЗП и НАП, в рамките на техните правомощия, да предприемат мерки за по-ефективен контрол и по-висока прозрачност при електронната търговия. Потребителите следва да разполагат с лесно достъпна информация за търговеца, начините за контакт, общите условия и реда за разрешаване на спорове. Комисията препоръчва и по-тясна координация между институциите чрез обмен на информация, съдействие при проверки и разследвания и други съвместни действия. Компетентните органи следва да информират КЗК за конкретните мерки, които ще предприемат, и сроковете за тяхното изпълнение.
БТА припомня, че през 2025 г. общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в страната по прогнозни данни се оценява на над 2,69 млрд. евро, което представлява приблизителен ръст от 15 процента спрямо 2024 г. Това показа анонсираното 8-мо поредно издание на „ПАСПОРТ 2025 на е-комерс индустрията в България“ на Българската Е-комерс Асоциация (БЕА).