Георги Георгиев представи накратко законопроекта, като отбеляза, че с него целят няколко основни неща и най-вече приключване на поземлената реформа. В законопроекта се предлага в срок до 31 декември 2027 г. земите по член 19, алинея 1 да се предоставят в общинските съвети само за целите на приключване на реституционната процедура. Георгиев припомни, че досега имаше период от 31 декември до този момент, в който тези земи не бяха под запрещение и процедура, възпираща разпореждането с тях. С идеята, че тази процедура по възстановяването не е приключена, предлагаме да дадем още малко време, за да обявим поземлената реформа за окончателно приключена, коментира Георгиев.
Втората промяна, която предлагат със законопроекта, е забрана за придобиване по давност на земи на организации по параграф 12, така наречените бивши стопански дворове в земеделските кооперации. Досега съществуваше процедура – всички, които притежават имоти в тези земи, трябваше да платят наем, за да ги продадат, обясни Георгиев. Със законопроекта се предлага да се създаде петгодишен мораториум, в който лицата да могат да придобият право на собственост, без да дължат суми за ползването на земите.
Също така се предлага оценката на ограничените вещни права върху земеделски земи от държавния поземлен фонд да се определя по пазарен механизъм от независим оценител, да отпадне ограничението търгът за отдаване под наем и аренда да се провежда само на две тръжни сесии.
Законопроектът предвижда и промени в регулирането на обществените отношения за ползване на пасища, мери и ливади. Друга инициатива е учредяване на временно право на ползване до една година върху свободните земи, незаети със сгради, съоръжения или земеделско ползване.
С оглед създаване на предпоставки земеделските земи от държавния поземлен фонд да се ползват от малки и средни земеделски стопани, се предлага въвеждането на ограничение за сключване на договори за отдаване под наем или аренда в размер до 10 000 дка. По предложение на браншовите организации се предвижда посоченото обстоятелство да се удостоверява с декларация.
В законопроекта е предвидено да се възложи на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да изработи методика, по която да бъде изчислявано средното рентно плащане, така че да бъде относително справедливо. В момента то се изчислява като се взима най-високата и най-ниската цена, което е изкривено като стойност, коментира Георгиев.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски каза, че напълно подкрепя законопроекта. Той апелира с промените между първо и второ четене депутатите да дадат повече време на Министерския съвет за изготвяне на методиката за средното рентно плащане, защото това ще е съвсем нов подход. Според Абровски срокът 1 октомври не е реалистичен. Министърът предлага той да е поне шест месеца, защото ще има много сериозни дискусии от страна на всички заинтересовани страни.
Любен Иванов от ПГ на „Демократична България“ заяви, че ще подходят конструктивно към законопроекта и ще го подкрепят. Иванов каза, че законопроектът има своите позитиви, но тяхната парламентарна група има своите опасения, така че ще направи предложения за корекции между първо и второ четене.
Председателят на комисията Явор Гечев от ПГ на „Прогресивна България“ заяви, че този законопроект е компромис със собствените му разбирания, защото той би искал да има по-цялостен вариант, с по-широка рамка на поземлените отношения.
Тодор Джиков от ПГ на „Прогресивна България“ предложи да приемат тези промени и да направят работна група за изготвяне на чисто нов закон за земеделските земи.
Между двете четения ще бъде сформирана работна група, която да разгледа предложенията и да изчисти спорните текстове.