Законопроектът, който бе представен от заместник-министъра на финансите Методи Методиев, предвижда изменения и допълнения в националната правна рамка за пруденциален надзор. Тези промени произлизат от необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изменения в европейска директива относно относно надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трети страни държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер.
Предвижда се допълване на регламентацията за независимост и прозрачност на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка в качеството й орган за банков надзор, както и за извършването на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките.
Законопроектът предвижда хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите трансакции, извършени от банките и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруценциални изисквания.
С оглед присъединяването на България към еврозоната законопроектът предвижда и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията на Европейската централна банка и БНБ във връзка с осъществявания от тях пруденциален надзор.
Срокът за въвеждане на измененията в европейските директиви в националното законодателство е бил 10 януари 2026 година, като в резултат на това забавяне на 27 март е получено официално уведомление от Европейската комисия за стартиране на процедура срещу България, стана известно от думите на Методиев.
Радостина Божурин, началник отдел в дирекция “Надзорно правна” в Управление “Банков надзор” в БНБ, заяви, че основните моменти в транспонирането на директивата в родното законодателства са изискванията по отношение на членовете на надзорния орган и служителите на БНБ, като са въведени ред изисквания, които са допълващи по отношение на Закона за БНБ. Предвижда се продължителността на мандата на всички длъжности в управителния съвет, независимо като подуправител или членовете, назначени от парламента, да не надвишава 14 години. Изключение от това правило е позицията на управител на БНБ.