Запасът на горите у нас се е увеличил с 4,5 на сто за последните пет години, посочват от браншова организация

Запасът на горите през последните пет години се е увеличил с 4,5 на сто, посочват от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП), позовавайки се на официалните данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Статистиката сочи, че горските площи заемат 38,62 на сто от територията на страната. Запасът възлиза на 750 млн. кубични метра, което според дългосрочните анализи означава, че за последните 65 години се е увеличил 3,2 пъти.
Добивът от изминалата година възлиза на 5,649 млн. кубични метра и е рекордно нисък. Прирастът достига 13,653 млн. кубични метра, като според предходните данни, сравнени с 2025 г., е използван едва 41 на сто. За ЕС цифрата е далеч по-висок - около 70 процента. По защитени територии („НАТУРА 2000“ и други регулации) страната ни остава на първо място и е преизпълнила предварително всички изисквания за защита на европейската стратегия за горите 2030 и за биоразнообразието.  
„Излизаме от границите на устойчивостта. Вече и за неспециалистите е видимо, че горите са пълни със суха и паднала маса. Пожарите в последните години стават все по-опустошителни“, коментира експертът към БКДМП инж. Петър Дишков. Поддържането на доброто здравословно състояние според него трябва да се осъществи чрез подходящи лесовъдски мероприятия – различни видове сечи. При провеждането им се отстранява част от дърветата, за да може да се осигури растежен простор на оставащия дървостой. Добитата дървесина от друга страна би могла да се използва в полза на обществото – в строителството, производството на мебели, хартия, енергия, замествайки фосилните горива.
Петър Дишков предупреждава, че съществува сериозна опасност за горите, особено в ниските части на страната (под 500 метра надморска височина). Те са застрашени от колапс. Това важи с особена сила за издънковите насаждения и иглолистните култури, които трайно застаряват и губят своята устойчивост и възможност за самовъзстановяване. В следващите месеци и години можем да очакваме увеличение на съхненето им и повече пожари, предупреждават от БКДМП. 
Според браншовата организация, ако искаме да избегнем обезлесяването и коренната промяна на ландшафта, трябва да се вземат спешни мерки за връщане към проактивното стопанисване. Особено важно е да се доверим на лесовъдите и да ги подпомогнем в тяхната дейност. Само с тяхна помощ можем да стопанисваме добре горите, така че да са по-здрави и устойчиви на пожари, вредители и каламитети. Не бива да се забравя, че критичната инфраструктура, без която не можем да управляваме процесите, са дърводобивните и дървообработващите дружества, подчертават от БКДМП. 
Климатичните промени изискват нови решения, смята инж. Дишков. Лесовъдството е екологичната мярка, която може да гарантира баланса между социалните, екологичните и икономическите функции на гората. Планирането на дейностите в горите е с хоризонт 50-100 години и следва да се прави професионално, без емоции, на база най-добрите постижения на науката и практиката. Добре е да се търсят нови решения – дървесни видове, подходящи за новите климатични условия, прилагане на биоикономика, на основата на проактивно горско стопанство, здрави гори за здраво общество, посочват от БКДМП.
БТА припомня, че неотдавна БКДМП предупреди, че България продължава да губи гори от природни бедствия и застаряващи насаждения, а дървопреработвателният сектор у нас е в тотален колапс.