Запазване и развитие на водните и напоителни ресурси ще бъде основният приоритет на Министерството на земеделието и храните през 2027 година, като за целта са предвидени редица инвестиции, включително за проект за контролирано изваляване на облаците и предпроектно проучване за изграждане на напоителната система „Малък Преславец“. Това стана известно от думите на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски по време на брифинг в сградата на земеделското министерство в София, на който бяха представени приоритетите пред ведомството и проекта на бюджет за 2027 година.
Предвидените инвестиции за запазване и развитие на водните и напоителните ресурси на България възлизат на 35 млн. евро за следващата година.
Предвижда се пълна инвентаризация и дигитализация на напоителните канали в страната, като ще се започне от тези, които са в патримониума на държавното дружество „Напоителни системи“.
Земеделското министерство ще стартира и стартираме изграждането на комплексна система за наблюдение и контрол на водните нива и обеми на напоителните язовири, които стопанисват отново дружеството „Напоителни системи“.
„Тук от една страна целта е да имаме една система, която да ни дава ранна система за превенция в случаите, когато има много сериозно повишаване на нивата на язовирите, за да не се случват трагедии, а от друга страна целта е нашата държава да има пълна яснота какъв е водният баланс, който земеделските производители могат да използват за напояване“, каза Абровски.
По думите му, на база тази система Министерството на земеделието и храните ще знае ежечасно какъв е общият размер на количеството вода, с която България разполага за напояване. Към този момент земеделското министерство изготвя такава система за 19-те язовира, които са в патримониума на ведомството и са от стратегическо и национално значение.
Паралелно с това ще бъде започнато проектиране на всички язовири, стопанисвани от „Напоителни системи“. Абровски обясни, че по този начин ще има информация в какво състояние са язовирите, тъй като в годините назад не са правени почти никакви инвестиции в тях. Той заяви, че така ще се осигури проектна готовност за евентуални бъдещи ремонти на тези съоръжения.
Министърът посочи още, че се предвижда и стартиране на предпроектно проучване за изграждане на напоителната система „Малък Пресланец“ - първи етап. По думите му, това е система, която държавата е започна да изгражда още през 80-те години, но през 90-те години е била изоставена, а поставените помпи в изградената помпена станция край Тутракан в наши дни не са налични.
Земеделският министър заяви, че когато тази система се изгради в първи и втори етап, ще гарантира напояването на над 1 млн. декара площи или казано с други думи – ще гарантира напояването на цяла Добруджа.
Конкретно първият етап на напоителната система ще осигури напояване на над 400 000 декара земеделски площи. Абровски посочи, че през 2027 година България ще се нареди до държавите, които имат свои собствени проекти за контролирано изваляване на облаците.
„Знаете, че съседна Румъния от години извършва това нещо, а това е изключително важно. Това не е една бутикова технология. Това е технология, която вече се използва, която е доказала своя ефект“, каза той. Министърът заяви, че всяка една капка вода, която природата осигурява, трябва да бъде включена във водния баланс на държавата, давайки пример, че 1 сантиметър повече сняг в планините означава милиони литри контролирани води.
Абровски посочи, че през 2027 година са предвидени средства за стартиране на пълна национална горска инвентаризация, тъй като няма как да се развиват горите без пълната информация за тях.
По отношение на земеделските производители през 2027 година са планирани над 1,9 млрд. евро плащания, като от тях над 1,6 млрд. евро са средства от Европейския съюз, които ще бъдат дадени в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, каза той. 850 млн. евро са предвидени за директни плащания, включително подпомагане на доходите за малките и средни стопанства, екосхемите и обвързаната подкрепа
660 млн. евро са заложени за плащания за развитие на селските райони от Стратегическия план за развитие на земеделието, като тези средства включват плащания по всички направления. 93 млн. евро са предвидени за секторните инвестиции и пазарни мерки, включително за подкрепата за лозаро-винарството, пчеларството, плодовете и зеленчуците. 25 млн. евро са заложени за рибарство и аквакултура.
През 2027 година са планирани 230 млн. евро от националния бюджет за държавни помощи. Заложен е и финансов ресурс в размер на 51 млн. евро за възстановяване на част от акциза върху газьола, използван в селското производство. За Селскостопанската академия през 2027 година са предвидени 46,3 милиона евро, което е с 3 млн. евро повече спрямо 2026 година.
„Без вода няма земеделие, без наука няма просперитет. Науката и иновациите трябва да имат по-силна практическа връзка с потребността на земеделските ни производители“, каза той.
По отношение на самата администрация Абровски посочи, че се запазва нетният доход на служителите във връзка с промяната на осигурителния модел през 2027 година. Заложени са средства за 5 на сто индексация на работните заплати за компенсиране на инфлацията и запазване на нетните доходи във връзка с промените в осигурителния модел.
Министърът обяви още, че във връзка с оптимизацията на административните структури към Министерството на земеделието има намаление с общо 757 щатни бройки.
В отговор на журналистически въпрос относно плана за ваксинацията на животни, Абровски отговори, че когато се наложи, държавата ще се погрижи да бъдат обезпечени всички дейности по ваксинация.