Запазването на нивата на лихвите не е пауза, а задълбочен преглед на икономическата ситуация, каза президентът на УФР Кевин Уорш

Председателят на Управлението за федерален резерв (УФР) Кевин Уорш заяви, че днешното решение на Федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) да остави без промяна основните лихвени проценти не трябва да се определя като лихвена „пауза“, а като „задълбочен преглед на икономическата ситуация“.
 „Не бих определил това като пауза, а като задълбочен преглед на икономическата ситуация и на големите, трудни въпроси“, каза Уорш на пресконференция след обявяването на решението за лихвите на УФР.
По думите му определянето на решението като „пауза“ би изпратило погрешен сигнал към финансовите пазари.
УФР запази без промяна основните си лихвени проценти в диапазона 3,5–3,75 на сто. Трима от 12-те членове на Федералния комитет за отворените пазари обаче гласуваха против решението. Управителят на регионалната банка на УФР в Кливланд Бет Хамак, президентът на клона в Минеаполис Нийл Кашкари и президентът на клона в Далас Лори Логан се обявиха за повишаване на лихвените проценти заради опасения относно инфлацията.
Помолен за коментар на разединението в гласовете, Уорш заяви, че е получил „добрия семеен спор“, за който е настоявал.
Преди да стане президент на УФР, Уорш нееднократно е заявявал, че по-оживените заседания, на които членовете открито обсъждат различията си, водят до по-правилни решения.
„Идвам на тази среща и на тази пресконференция окуражен от преживяното през последните два дни. По-голямата част от дискусиите ни бяха посветени на големите въпроси, които имат значение за провеждането на паричната политика“, каза той.
По думите му това е била „активна и задълбочена дискусия“ за целия спектър от възможните действия на централната банка в бъдеще.
Уорш посочи, че по време на заседанието членовете на Комитета са провели „оживена дискусия“, съсредоточена върху четири основни въпроса. Първият е бил свързан с последиците от високата инфлация през последните пет години за настоящата парична политика.
Втората тема е била за влиянието на икономическите сътресения през последните години, включително нарушенията във веригата на доставки заради пандемията, военните конфликти, прекъсванията в енергийните доставки, значителното повишаване на митата и ръстът на инвестициите, свързани с изкуствения интелект.
„Тези сътресения имат различни източници. Но различават ли се и по въздействието си върху производството и заетостта?“, добави Уорш.
Останалите два въпроса са били свързани с отражението на тези сътресения върху цените и с инструментите и стратегиите на паричната политика.
Президентът на УФР заяви още, че централната банка се стреми да „разбере и идентифицира основната динамика на инфлацията в условията на сътресения“.
„Приемаме тези сътресения много сериозно. Те не могат да бъдат пренебрегнати. Опитваме се да разберем до каква степен разширяват въздействието си върху цени, които са далеч извън непосредствения им обхват“, подчерта той.
По думите му тези сътресения правят провеждането на паричната политика по-трудно.
Уорш потвърди ангажимента за връщане на инфлацията в САЩ към целта от 2 на сто.
„Има само една цел и тя е 2 на сто. Никой от колегите ми във Федералния комитет по операциите на открития пазар не си прави илюзии. Повече от пет години инфлация над целта не могат да бъдат преодолени за девет седмица или с един месец на умерено понижение на цените“, обясни ръководителят на УФР.
Той защити и решението на централната банка да се откаже от предварителните насоки за бъдещата парична политика.
„Изявлението за паричната политика съдържа само факти. То не включва прогнози – избор, който смятаме за особено разумен в настоящите несигурни времена. Несигурността обаче не означава липса на яснота“, каза Уорш.
„Стремим се да получим нефилтриран сигнал от пазарите, като позволим на купувачите и продавачите свободно да определят цените на държавните ценни книжа и обменния курс на долара. Затова сме по-сдържани в изказванията си, след като се отказахме от предварителните насоки. Пазарите реагират много по-пряко на събитията през последните 42 дни“, каза още Уорш.
В края на април, когато лихвите също бяха оставени без промяна, отново имаше разделение между членовете на Федералният комитет за отворени пазари, като четирима членове гласуваха „против“ решението. Тогава обаче Стивън Майрън, кинадидатът на президента Доналд Тръмп за член на УФР, който Сенатът утвърди през септември миналата година, гласува за намаляване на лихвите, докато другите трима членове, гласували „против“ лихвената пауза, изразиха несъгласие с използваните формулировки.
Решение за запазване на лихвените нива днес беше широко очаквано от пазарите, които оценяваха едва на около една трета вероятността за повишение на лихвите, по данни на инструмента „ФедУоч“ (FedWatch) на Си Ем И (CME Group).
През последните седмици аргументите за незабавно затягане на американската парична политика отслабнаха, но не изчезнаха. Инфлацията при потребителските цени се забави до 3,5 на сто през юни от 4,2 на сто през май, а базовата инфлация намаля до 2,6 на сто от 2,9 на сто.
Пазарът на труда в САЩ остава относително стабилен, като през юни в икономиката са били създадени 57 000 работни места, безработицата е намаляла до 4,2 на сто, а ръстът на почасовите възнаграждения се е задържал на 3,5 на сто на годишна база.