Заплахите на Тръмп срещу европейски страни повдигат отново въпроса за използването на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда

Инструментът на Европейския съюз срещу икономическата принуда (ACI), за чието активиране спомена френският президент Еманюел Макрон след заплахите на Доналд Тръмп срещу европейски страни, противопоставящи се на плана му да контролира Гренландия, е мощен, но все още неизползван търговски инструмент, с който Евросъюза се сдоби през 2023 г., пише Франс прес.
Сравняван от някои с „търговска базука“ и замислен като механизъм за възпиране, европейският инструмент срещу икономическата принуда цели да отговори на всяка страна, която представлява икономическа заплаха за ЕС или страните членки. 
Той позволява по-специално да се ограничи вноса от дадена страна, да се блокират инвестиции или достъпът на фирмите ѝ до определени обществени поръчки.
Съгласно текстовете на ЕС, влезли в сила през декември 2023 г.,  икономическа принуда е налице, когато трета страна „прилага или заплашва да приложи мярка, засягаща търговията или инвестициите“ с цел да се намеси „в легитимните суверенни решения на ЕС или на държава членка“.
Този инструмент „ще ни позволи да защитаваме с по-голяма увереност нашите законни права и интереси“, подчерта еврокомисарят за Валдис Домбровскис при приемането на текстовете през юни 2023 г.
Тогава ЕС обмисляше използването на този инструмент заради спора между Литва и Китай. Балтийската страна обвиняваше Пекин, че блокира износа ѝ заради откриването на литовско дипломатическо представителство в Тайван и тайванско представителство във Вилнюс.
Възможността за използване на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда беше на дневен ред отново през пролетта на 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви вносни мита за европейски стоки. ЕС обаче не предприе подобни действия тогава, разочаровайки някои евродепутати и анализатори, които предупредиха за минималния възпиращ ефект на подобна мярка, ако тя никога не бъде приложена.
Заплахите, отправени вчера от Тръмп за повишаване на митата за осем европейски държави -  Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания, ако Гренландия не бъде „продадена“ на САЩ, предизвикаха остри реакции сред лидерите на страните от ЕС и подновиха дебата около прилагането на инструмента срещу икономическата принуда.
В писмо, адресирано до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, лидерката на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе призова за използването на инструмента, „доколкото той е бил създаден именно за да отговори на ситуации на икономически натиск от подобен характер“.
Много въпроси обаче остават без отговор, като например колко време ще отнеме активирането му и какъв ще бъде точният му обхват, тъй като досега този инструмент никога не е бил използван.
ЕК може да започне процедурата за активирането на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда по своя инициатива или по искане на страна членка, посочва АФП.
Решението за активирането му трябва да бъде одобрено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, което означава, че за подобна стъпка трябва да гласуват най-малко 55 процента от страните членки, представляващи най-малко 65 процента от населението на ЕС.
В случай на одобрение започва фаза на посредничество, която не е ограничена във времето, през която ЕК ще се опита да убеди държавата, срещу която се използва механизма, да прекрати спорните си действия.
При липса на споразумение комисията предлага най-подходящите ответни мерки съгласно европейското законодателство.