Застраховките остават много достъпни, а при много от тях няма съществена промяна в цените. Това каза за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който коментира ситуацията в бранша тази година и актуални теми от сферата на застраховането.
Станчев даде пример, че една качествена застраховка за средностатистически апартамент обикновено струва между 60 и 100 евро годишно - приблизително колкото една вечеря навън със семейството.
И при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, по думите му, не можем да говорим за необичайно поскъпване.
„Ако погледнем по-дълъг период, ще видим, че средната цена за пазара днес е съпоставима с тази през 2021 г. За последните пет години тя е нараснала с около 6,5 на сто, докато инфлацията е около 42 на сто, а разходите за ремонтни дейности и труд - с над 105 на сто. През последните месеци действително се наблюдава известно движение на цените при някои категории превозни средства. Това до голяма степен е естествена реакция на пазара след отпадането на застраховател, който години наред предлагаше полици на цени под себестойност", посочи Станчев.
По думите му, когато говорим за цената на застраховката „Гражданска отговорност“, не бива да забравяме каква е нейната основна цел - да гарантира защита на хората, пострадали при пътнотранспортни произшествия. Затова е важно полицата да остане достъпна, но и да осигурява необходимия финансов ресурс за изплащането на обезщетенията, подчерта той.
По темата за „сезонните“ застраховки Станчев коментира, че вероятно има очаквания, че цената им е пряко свързана с периода на застраховката - ако например тя е за шест месеца, трябва да струва половината от годишната. Той напомни обаче, че в застраховането премията не се определя само от срока на покритието, а и от риска. „При мотоциклетите например именно месеците, в които те се използват активно, са с най-висок риск от пътнотранспортни произшествия. Затова не е реалистично цената на сезонната полица да се определя единствено пропорционално на броя месеци", посочи той.
По думите му именно затова темата за сезонността е малко по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. От една страна, има превозни средства като мотоциклетите, които обичайно се използват само през част от годината и е напълно разбираемо собствениците им да търсят по-гъвкави решения. От друга страна, действащото законодателство изисква всяко регистрирано моторно превозно средство да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ през целия период на регистрацията си.
Затова, ако се въведе „сезонно“ застраховане, трябва да има ясен механизъм какво се случва след изтичането на сезонната полица - дали регистрацията на превозното средство ще бъде временно прекратена и то няма да участва в движението, или ще бъде сключена нова застраховка, обясни Станчев. Именно тези практически въпроси в момента се обсъждат в работна група с участието на представители на мотоциклетистите, институциите и Асоциацията на българските застрахователи. Целта е да се намери работещо решение, което да отговаря на очакванията на потребителите, но същевременно да гарантира, че няма да има регистрирани превозни средства без задължителната застрахователна защита.
На финалната права, по думите му, е въвеждането на системата „бонус-малус“, която обвързва цената на „Гражданска отговорност“ с поведението на водача на пътя.
С приемането на две наредби, уреждащи функционирането на системата, Гаранционният фонд и застрахователите ще адаптират своите информационни системи. Ако всичко се движи нормално, то е напълно реалистично системата да започне да функционира в началото на 2027 г., съобщи Николай Станчев.
По думите му застрахователите и сега използват принципа „бонус-малус“, когато оценяват риска. Разликата е, че досега всяка компания разполагаше само с информация за своите клиенти. Новата система ще позволи тази информация да се споделя между всички застрахователи. Така, ако сте причинявали щети, това ще се отчита, независимо дали решите да смените застрахователя си, обясни той.
По думите му в крайна сметка това ще направи системата по-справедлива. Шофьорите с добра застрахователна история ще могат да получават по-добри условия, а тези, които по-често причиняват щети, ще заплащат по-висока премия. Това е и основната идея на системата - цената на застраховката да отразява по-точно реалния риск.
През последните години застрахователите наблюдават все по-ясна тенденция на повишен интерес към доброволната застрахователна защита. Въпреки че автомобилното застраховане продължава да формира около 70 на сто от пазара на общо застраховане, по-бързият растеж на имущественото, здравното и други видове доброволно застраховане постепенно води до по-балансирана структура на пазара. Тази тенденция се потвърждава и от резултатите от националното проучване, направено през май - делът на хората, които имат или са имали някоя от основните доброволни застраховки, почти се е удвоил през последните шест години.
„Още по-показателно е, че делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, е намалял от 59 процента през 2020 г. на 32 процента през 2026 г. Това означава, че все повече хора избират доброволната застрахователна защита, защото виждат в нея реална полза за себе си и своето семейство, а не само защото са задължени", отбеляза Николай Станчев.
Независимо от тази положителна тенденция нивото на използване на доброволните застраховки у нас остава по-ниско в сравнение с повечето европейски държави. Именно това според бранша очертава значителния потенциал за развитие на пазара. Ако промяната в нагласите продължи, а хората получават повече информация и по-добре разбират възможностите, които застраховането им дава, все повече от тях ще го възприемат като естествен инструмент за защита на своето имущество, здраве и финансова сигурност, изтъкна председателят на асоциацията.
Той подчерта, че не трябва да се чака рискът да стане личен, за да се предприемат действия и най-доброто решение е застраховката да бъде сключена, преди да настъпи неблагоприятното събитие.
Данните на Комисията за финансов надзор показват, че през 2025 г. имущественото застраховане е сред най-бързо развиващите се сегменти на пазара с ръст от над 24 на сто, а националното представително проучване за нагласите към застраховането отчита, че делът на хората, които имат или са имали имуществена застраховка, се е увеличил от 16 на сто през 2020 г. на 31 на сто през 2026 г. или почти двойно.
По думите му основният двигател на тази промяна са зачестяващите природни бедствия. Все повече хора осъзнават, че те могат да доведат до сериозни финансови загуби, а застраховката е най-ефективният начин да се справят с последиците. „Смятам, че принос имат и активните информационни кампании, които АБЗ провежда през последните години. Виждаме, че когато хората получават повече практическа информация за рисковете и за това как работи имущественото застраховане, те много по-лесно вземат решение да защитят дома си“, каза още той.
Положителна тенденция се наблюдава и при земеделското застраховане, което се дължи и на подобрените условия за съфинансиране на премиите - до 70 на сто - чрез Държавен фонд „Земеделие“, както и на улеснения административен процес. Въпреки това част от средствата по схемата остават неусвоени. Николай Станчев посъветва земеделските стопани да се възползват от тази възможност, защото наличието на застраховка може е да решаващият фактор дали стопанството ще оцелее, ако се случи тежко природно бедствие.
Динамично се развива здравното застраховане, отчете още председателят на асоциацията. Премийният приход е с ръст от около 23 на сто за 2025 г., но основно е провокиран от медицинската инфлация, тоест повишените разходи за медицински услуги.
„У нас тези застраховки основно се сключват от работодателите в полза на служителите им и са се превърнали в една от най-ценените социални придобивки. По наши данни около 600 000 души се възползват от този тип застраховка. Застрахователите бихме могли да участваме още по-активно на този пазар, ако се регламентира по-ясно мястото ни в здравната система. Това би осигурило по-добър контрол върху качеството на медицинските услуги и по-ефективно управление на средствата", отбеляза Николай Станчев.