Административният съд даде ход на делото за RDF отпадъци в ТЕЦ – Сливен

Административният съд в Сливен даде ход на делото срещу разрешително, издадено от министъра на околната среда и водите, с което на „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“ ЕАД се позволява да изгаря по-големи количества RDF (гориво от отпадъци) в двете си основни котелни инсталации.
Според издаденото от МОСВ разрешително дружеството получава право да изгаря RDF и в двата основни котела, като максималните количества достигат от 2,95 тона до 4,5 тона на час. Досега изгарянето на RDF беше разрешено само в един от котлите. На втория в момента се монтира система, която позволява работа с този тип гориво.
Адвокатите на жалбоподателите – адв. Регина Стоилова ( сдружение „За Земята“) и адв. Иван Велов (представляващ граждани и сдружение „Ти си Сливен“) – възразиха, че делото трябва да се разглежда пряко от Върховния административен съд като първа инстанция, тъй като оспорваният акт е издаден от министър и попада в изричната компетентност на ВАС. Ако делото се гледа от ВАС, то би било разгледано на първа инстанция от тричленен състав, а на втора – от петчленен, докато сега се гледа от един съдия в Сливен, а на втора инстанция – от трима.
Съдът отхвърли възражението с мотива, че министърът в този случай не взема управленско или политическо решение, а издава само техническо разрешение за промяна в работата на фирмата, затова делото може да се гледа в Сливен, а не директно във Върховния административен съд., обясни адв. Стоилова. Тя посочи, че според наличната документация пречиствателните съоръжения на „Топлофикация – Сливен“ не са модернизирани и остават в конфигурацията, предвидена за работа само с въглища. Това поражда опасения, тъй като RDF съдържа различни примеси, а изгарянето му може да доведе до по-сложен химичен състав на емисиите.
Гражданите оспорват и доклада по оценка на въздействието върху околната среда, изготвен от външни консултанти по поръчка на оператора. Според адв. Велов докладът е непълен и не отчита достатъчно здравните рискове, свързани с емисиите от изгарянето на отпадъци. Като доказателство пред съда беше представено становище на сдружението „Въздух за здраве“, подписано от 47 лекари от различни специалности. Документът обобщава данни от международни научни изследвания относно възможните емисии на диоксини, фурани, тежки метали и ултрафини прахови частици.
Адв. Стоилова обърна внимание и на начина, по който са класифицирани отпадъчните продукти от инсталацията – „летяща“ и „дънна“ пепел. В документацията на оператора те са посочени като „неопасни“, но според жалбоподателите липсват лабораторни анализи върху конкретните отпадъци от сливенската инсталация, каквито законът изисква. По делото става ясно, че дънната пепел в момента се съхранява открито на площадката като временно решение, без покритие, което крие риск от разнасяне на прахови частици от вятъра.
Съдът прие част от представените доказателства и задължи МОСВ и „Топлофикация – Сливен“ да предоставят допълнителни документи в седемдневен срок – характеристика на използваните отпадъци, данни от лабораторни анализи на пепелта, актуален мониторинг на емисиите и други изискани материали.
Следващото заседание е насрочено за 19 декември 2025 г. от 14:00 часа.