Българският туризъм премина през своеобразен „стрес тест“ тази година заради безпрецедентната негативна кампания срещу сектора, но въпреки това остава стабилен и е в много добро състояние. Това каза директорът на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма професор Румен Драганов по време на практическата конференция „Култура и туризъм“, която се провежда в залата на Общинския съвет в Каварна. Организатори на събитието са Община Каварна, Съюзът на народните читалища и Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
По думите му през годината е имало сериозни критики към българския туризъм, свързани с презастрояването, проблемите с развитието на отделни пазари и със сезонността. В същото време туристическата инфраструктура и предлаганият продукт са достигнали високо ниво, посочи той.
„Никога не съм виждал толкова много добри хотели, петзвездни, четиризвездни, ресторанти на много високо ниво, транспорт на много добро ниво и като цяло организация на много високо ниво“, каза Драганов.
От началото на годината България отчита около два процента ръст на броя на влезлите в страната чужденци, посочи той, като се позова на данни на Националния статистически институт. Спрямо 2019 г. броят на чужденците, влезли в страната, е с близо 1,2 милиона повече, допълни експертът.
По думите му се увеличават и пътуванията на българи в страната. Около 4,2 милиона българи пътуват в страната, а средно извършват по 5,8 пътувания годишно, каза Драганов.
Той отбеляза, че България остава сред по-евтините туристически дестинации в Европа, което според него не винаги е предимство, тъй като по-високата цена може да бъде показател и за по-висока стойност на туристическия продукт. Драганов даде пример със сравнението на цената на вечеря за двама в България и Гърция.
Той коментира, че сезонността не е явление, характерно само за България. По думите му високият летен сезон е концентриран в сравнително кратък период и в други популярни туристически държави, тъй като отпуските на голяма част от европейците също са съсредоточени през август.
Културният туризъм е сред сегментите с най-сериозен ръст, като той е свързан предимно със София и Пловдив, каза Драганов. По думите му летище Варна отчита около пет процента ръст на пристигащите, а на летище София увеличението е около седем процента. В същото време Черноморието изостава спрямо 2019 г., като спадът е около четири процента.
Южна Добруджа е сред най-слабо натоварените райони както по отношение на пътуванията на български туристи, така и на пристиганията на чужденци, посочи Драганов. Според него обаче това дава на региона важно предимство – добре запазената природа и липсата на презастрояване, характерно за части от Южното Черноморие.
Районът трябва да развива туризма си на основата на високото качество, местните продукти и природните дадености, смята експертът. Той подчерта значението на местното производство и призова то да заема по-видимо място в туристическото предлагане.
Драганов се обяви за изграждането на качествена инфраструктура и по-добра свързаност между пътната мрежа и плажовете в района. Според него бъдещите инвестиции трябва да бъдат съобразени с природната среда и да залагат на съвременна архитектура и технологии.
Проф. Драганов смята, че в следващите години туризмът ще се развива все по-силно чрез нискотарифните авиокомпании, интернет и електронните резервации. Все по-голяма роля ще има и изкуственият интелект при представянето и популяризирането на туристическите продукти, посочи той.
Като основен проблем Румен Драганов открои липсата на достатъчна саморегулация и силни местни професионални общности. По думите му е необходимо туристическият бизнес на местно ниво да се обединява, да защитава интересите на коректните производители и доставчици на услуги и да налага високи стандарти за качество.
„Туризмът е индивидуална дейност. Не очаквайте държавата или общината да ви свърши работата“, каза Драганов и добави, че успехът зависи от уменията, отношението към туристите и способността на всеки да създаде качествен и продаваем продукт.
Той призова представителите на туристическия сектор да работят честно и да развиват продуктите си до възможно най-високо качество, като същевременно пазят местната природа, традициите и производството.