Деца с увреждания в Троян развиват умения и увереност чрез терапевтична работа с коне


Срещите с конете в атракционния парк „Балкан“ край троянското село Бели Осъм се превръщат в част от подкрепящата работа с местни деца с увреждания. Няколко пъти седмично собствениците на базата Ралица и Владимир Въткови предоставят безвъзмездно конете, пространството и времето си, за да могат деца от Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в Троян да участват в занимания с елементи на хипотерапия. В заниманията се включва и малката им дъщеря Зорница.
Контактът с животните помага на децата да развиват двигателни умения, увереност и комуникация, а за някои от тях срещата с коня се превръща във важна крачка към преодоляване на страховете и по-добра адаптация. Макар в момента в центъра да не се прилага класическа хипотерапия, тъй като все още няма обучен специалист в тази област, екипът наблюдава положителен ефект от заниманията, разказа за БТА управителят на дневния център Мария Мировойска.
Хипотерапията е метод за рехабилитация, при който движението на коня се използва за подобряване на баланса, координацията, стойката и двигателните умения. Тя се прилага като част от комплексната терапия при деца и възрастни с различни неврологични и двигателни нарушения, като специалистите подчертават, че допълва, но не замества стандартното медицинско лечение.
„Конят не е критичен към начина, по който детето говори и се изразява. Това му позволява да бъде себе си. Тук няма бариери – и това е най-важното“, подчерта Мировойска.
По думите ѝ непосредственият контакт с животното, особено при езда без седло, помага на децата да усещат движенията на коня, да развиват баланс, правилна стойка и мускулен тонус. Също толкова важно е и извеждането им от обичайната среда.
„Попадат в нова ситуация, в която трябва да реагират, а това естествено активира механизмите им за адаптация и справяне. Те започват да действат по различен начин, излизайки от зоната на комфорта и рутината,  което мобилизира инстинктите за самосъхранение,  активира креативността им и подпомага тяхното развитие“, обясни управителят на центъра.
Мировойска уточни, че заниманията в момента включват отделни елементи на хипотерапия, тъй като няма специалист с необходимото обучение. „Надяваме се новият ни рехабилитатор да премине необходимото обучение и в бъдеще да можем да прилагаме хипотерапия в нейния класически вид“, посочи тя.
Децата посещават конната база два пъти седмично в малки групи. Според Мировойска резултатите вече са видими, особено при деца от аутистичния спектър.
„След посещенията те са значително по-спокойни и по-лесно се включват в работата в дневния център. Това разтоварване им влияе изключително благоприятно“, каза тя.
По думите ѝ положителните промени се изразяват в по-добра комуникация, по-голяма увереност и по-лесна адаптация към нови ситуации. „На първо място децата освобождават натрупаното напрежение. След това работят значително по-добре в дневния център“, разказа Мировойска.
Тя даде и конкретни примери за наблюдаваните резултати. „Имаме три деца, при които ясно се наблюдават положителни промени. След посещенията се подобри речта им, станаха по-самостоятелни, по-уверени и започнаха по-свободно да изразяват мнението си. Едното от тези деца е много тежък случай, но и при него наблюдаваме значително успокояване и положителни промени“, каза тя.
Инициативата е възможна благодарение на Ралица и Владимир Въткови, които предоставят безплатно базата и активно участват в заниманията. По думите на Владимир Вътков включването му в работата с децата първоначално е започнало като възможност, предложена от ръководството на центъра, но постепенно се е превърнало в лична кауза.
„За нас темата е изключително интересна – шанс да научим много нови неща и да вложим труда си в нещо смислено. Работата с тези деца е много вдъхновяваща и мотивираща“, каза той.
Конете, използвани в заниманията, са спокойни балкански тежковозни, избрани заради уравновесения си характер и търпението към децата. „Те са много толерантни към децата. В ситуации, когато детето е неуверено, често виждаме как самият кон спира и изчаква“, отбеляза Вътков.
Той подчерта, че безопасността е водещ принцип, а всяко дете се запознава постепенно с животното. „Ако едно дете е неуверено, не го принуждаваме. Първо изграждаме контакт – запознаване, докосване, опознаване на животното. Идеята е детето само да пожелае да се доближи и да се качи на коня“, обясни той.
Според Вътков най-видимият резултат е нарастващата увереност на децата. „Когато едно дете се научи да пази равновесие върху животно, тежащо 600–700 килограма, и усети доверието на коня, самото то става по-уверено. А тази увереност му помага да бъде по-смело в живота и да прави своите малки крачки напред“, каза той.
Владимир Вътков призова повече хора да подкрепят подобни инициативи и да отделят време за каузи, свързани с деца и семейства в нужда.
„В забързаното ежедневие като че ли да отделиш време и внимание за друг човек се е превърнало в рядкост. Но бих насърчил всеки да опита. Това е емоция, която трудно може да се сравни с каквото и да било друго“, каза още той.
За родителите подобни занимания са възможност децата им да попаднат в среда, в която се чувстват спокойни и приети. Цветомира Енева, майка на дете с увреждане от аутистичния спектър, разказа, че подкрепящата среда, контактът с природата и доверието, което се изгражда по време на терапията, помагат на децата да развиват своите способности.
Тя посочи, че не е имала притеснения относно безопасността, тъй като е била уверена, че детето ѝ ще се чувства добре. „Детето е много спокойно, което за аутист е голям напредък, защото тя не приема новите неща, много трудно свиква и се доверява“, разказа майката.
По думите ѝ още първият контакт с коня е показал, че терапията ще бъде полезна. Връзката, която се създава между детето и животното, дава усещане за спокойствие и сигурност.
Енева съветва родителите, които се колебаят дали да включат децата си в подобни занимания, да преодолеят притесненията си.
„За жалост, колкото и да се говори, че сме в 21 век, колкото и да се говори за децата със специални потребности, обществото все още не ги приема“, каза тя.
Според нея именно възможността децата да бъдат в среда, в която са спокойни, приети и некритикувани, им позволява да разгърнат потенциала си и да направят нови крачки в развитието си.