Историята на детските организации в България през последните 150 години, развитието на гражданската активност в подкрепа на децата и хората, посветили живота си на тази кауза, бяха представени от изпълнителния директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов тази вечер в Габрово. Той разказа за създаването на енциклопедия, посветена на детските организации в страната, като акцентира върху личните истории, дарителството и промените в грижата за децата през различните исторически периоди.
„В тази книга има много лични истории“, каза Богданов. По думите му целта е не само да бъдат представени организациите, но и да се проследи пътят на хората, които през годините са работили за правата и благополучието на децата в България.
Като пример за значението на подкрепата той разказа историята на Ангел, с когото се срещнал в началото на професионалния си път като социален работник в Дома за медико-социални грижи за деца „Петко Славейков“. Детето било с тежко поведение и трудно намирало разбиране, но участието му в група за развиване на социални умения чрез занимания в планината му помогнало да изгради умения за общуване и справяне с трудностите. Години по-късно Богданов научил, че Ангел вече има собствено семейство и се грижи за децата си.
„Важно е да се намери пътят към това как един човек може да се справи в много трудна и тежка ситуация“, посочи Богданов. Той подчерта, че книгата разказва както за децата, така и за хората, които са им помагали.
Сред историческите личности, включени в разказа му, бяха благодетелката Олга Скобелева, Аргира Жечкова, Екатерина Каравелова, Коджакафалията, Илданка Филаретова, Рада Киркович и Райна Княгиня. Богданов припомни техния принос към развитието на благотворителността, образованието и грижата за децата, както и създаването на сиропиталища, училища и организации за подкрепа.
Специално място в представянето зае Габрово и дейността на местното женско благотворително движение „Майчина грижа“. Богданов посочи, че през годините организацията е обединявала стотици жени, ангажирани с подкрепата на децата. Той отбеляза и приноса на Пенчо и Радка Семови за града и за създаденото от тях наследство.
Богданов проследи и развитието на Съюза за закрила на детето в България, създаден през 1925 г. с първи председател педиатъра проф. д-р Стефан Ватев. По представените от него данни през 1935 г. съюзът е подпомагал близо 180 000 деца. Организацията развивала дейност чрез ясли, сиропиталища, детски домове, трапезарии, летовища и лагери, а наред с практическата помощ провеждала и просветителски инициативи, свързани със здравето и възпитанието на децата.
Според Богданов днес организациите, обединени в Националната мрежа за децата, подкрепят годишно приблизително между 180 000 и 200 000 деца. Той направи паралел между тази дейност и работата на предшествениците им, като отбеляза значението на дарителството и гражданската ангажираност.
В представянето беше засегнат и периодът на социализма, когато детските организации са били организирани по различен начин, включително чрез Димитровската пионерска организация. Богданов уточни, че в енциклопедията не цели да отрича този исторически период, а да проследи как са се променяли грижата за децата и възможностите за гражданска инициатива.
По думите му след 1989 г. темата за правата на децата придобива ново измерение, но утвърждаването им продължава да бъде процес, който изисква обществено внимание и ангажираност. Той посочи значението на Конвенцията на ООН за правата на детето и свободата на сдружаване за развитието на гражданските организации.
Богданов отбеляза, че една от целите на енциклопедията е да съхрани паметта за хората и организациите, допринесли за развитието на грижата за децата в България, особено за периодите, за които са останали по-малко достъпни свидетелства и лични истории.