В забвение тъне гробът на Димитър Попгеоргиев Беровски – малко познатия днес организатор на Разловското въстание, разказа пред БТА историкът доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН).
Доц. Джонев подчерта, че в дните, когато България отбелязва 150-ата годишнина от Априлското въстание – събитие, превърнало се в символ на националната воля за свобода, историята напомня и за Разловското въстание в Източна Македония, избухнало през май 1876 г., както и за неговия водач Димитър Попгеоргиев Беровски. По думите му, макар въстанието да е част от общата революционна вълна на Априлската епопея, то и неговият организатор често остават в периферията на историческата памет. Той отбеляза още, че днес в забвение е и гробът на Димитър Попгеоргиев Беровски в кюстендилското село Долна Гращица.
Доц. Ангел Джонев разказа, че Димитър Попгеоргиев Беровски е роден около 1840–1841 г. в село Берово. В началото на 60-те години на XIX век той напуска родния си край и се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград, където влиза в контакт с дейци на националноосвободителното движение. По думите на историка именно там Беровски изгражда първите си революционни умения. „Легията, замислена като школа за бъдещи революционери, се превръща в среда, в която Беровски изгражда първите си умения“, посочи доц. Джонев. Той допълни, че в този период Беровски се сближава и със своя съселянин Ильо Марков – Ильо войвода, който по това време е сред водещите фигури в легията.
След разпускането на легията Беровски остава известно време в Сърбия, а след завръщането си в Берово работи като учител. Според сведенията той участва и в екзархийското движение срещу гръцкия патриаршески владика в Струмица. Конфликтът води до клевети пред османските власти и го принуждава да напусне родното си място. По думите на доц. Джонев Беровски първо се укрива в Цариград, а след това – в Солун през 1874–1875 г.
Историкът разказа още, че именно в Солун Беровски създава семейство. Негов тъст става поп Стоян Разловски – влиятелен жител на село Разловци, тогава в Кюстендилската кааза. „Там започва да се оформя кръг от съмишленици, с които Беровски подготвя план за въстание в Източна Македония“, отбеляза доц. Джонев. В подготовката участват братът на Беровски, тъстът му и редица местни дейци. За да осигурят оръжие, Беровски и Разловски продават свои имоти, а на Неделя Петкова и дъщеря ѝ Станислава е възложено изработването на знамето на бъдещото въстание.
В началото на 1876 г. оръжие започва да се пренася към Разловци, а складове са организирани в районите на Радовишко, Беровско и около Разловци и Митрошинци. Доц. Джонев подчерта, че въстаническата подготовка не протича изолирано. „Установени са връзки със Софийския революционен комитет и с дейците в Панагюрско, което показва, че движението в Македония действа в синхрон с общата революционна вълна“, каза той.
По думите му през април и началото на май 1876 г. в Разловци се провеждат няколко събрания, на които се уточнява тактиката на въстанието. То избухва на 8 май 1876 г., след пристигането на данъчни чиновници от Кюстендил и последвал конфликт, при който част от тях са убити.
След обявяването на въстанието е сформирана чета, която се насочва към Митрошинци. При сблъсък с османска войска Беровски е тежко ранен в главата. „Първоначално четниците го носят на носилка, а по-късно той продължава на кон, което затруднява действията и променя първоначалния план“, разказа доц. Джонев. Въстанието обхваща и Митрошинци, а местното население се изтегля във временни лагери. Междувременно османски части, изпратени от Кюстендил, навлизат в Разловци, палят къщи и убиват местни жители. Въпреки това четата успява да се изтегли през Радовишко, Петричко и Струмишко, като оцелява, макар и в намален състав.
Доц. Джонев припомни и трагичната съдба на поп Стоян Разловски, който прави опит да се укрие в Рилския манастир, но след провала на плана се самоубива. Въпреки раняването си Беровски продължава да се движи с четата. През зимата на 1876–1877 г. тя зимува край кюстендилското село Сажданик.
Историкът отбеляза, че след превземането на Кюстендил на 17 януари 1878 г. Ильо войвода и негови четници проникват в района на днешно Делчево, където се свързват с четата на Беровски. „За разлика от въстанията в Мизия и Тракия, които са напълно потушени, Разловското въстание оставя действаща чета“, подчерта доц. Джонев. Съвместно с хората на Ильо войвода те обезоръжават местното мюсюлманско население и установяват временно българско управление, продължило през февруари и март 1878 г. Населението дори настоява за създаване на отделно Пиянечко окръжие, но в края на март османската власт се завръща и много българи са принудени да бягат.
След тези събития Беровски се установява в Кюстендил. През есента на 1878 г. става ръководител на щаба на Кресненско-Разложкото въстание – второто въстание, което оглавява. След неговия неуспех се заселва окончателно в района, купува чифлик и Бейската кула в село Долна Гращица, а в Кюстендил придобива собствен имот. В продължение на години служи като български администратор и околийски управител в Кюстендил и други градове.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Беровски ръководи доброволческата дружина, известна като „Дядо Ильовата чета“, и участва в боевете при Брезник и Долна Любата, където сръбската армия е отблъсната.
В края на XIX век Беровски поддържа връзки и с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Според доц. Джонев неговите имоти служат като база за Гоце Делчев през 1896–1897 г., преди революционерът да установи постоянната си квартира в Кюстендил.
Димитър Попгеоргиев Беровски умира през 1907 г. в село Долна Гращица, където е и погребан. „Гробът му днес остава в забвение, както и самото Разловско въстание, макар то да е част от общата революционна вълна на април 1876 г.“, подчерта в заключение доц. Ангел Джонев.