Юристът Гергана Атанасова, по чиято идея в Казанлък се осъществява инициативата „Пос(в)ещение на картина“, представи проекта като опит да бъде възстановено „любовното отношение към литературата и към естетиката“ по време на среща разговор в Националния пресклуб на БТА в Казанлък, част от инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“. Инициативата на БТА продължава в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък точно в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празниците на розата.
„По време на дискусията говорихме дали разбираме или не разбираме Пенчо Славейков и защо съвременните ученици може би го недолюбват. Смятам, че отговорът е в думата любя. Струва ми се, че трайно отсъства от ежедневието ни любовното отношение към литературата и към естетиката. Не мисля, че което и да е изкуство може да бъде разбрано, ако не се изпитва тази интимност, тази привързаност още от най-ранна възраст“, каза Атанасова.
По думите ѝ преподаването на литература е „постоянно демонстриране на отношение“, а именно липсата на такава емоционална връзка с литературата е дала повод за създаването на инициативата.
„Пос(в)ещение на картина“ свързва литературата и изобразителното изкуство, като цели да привлече към двете изкуства различни публики. „Хората, които четат, да погледнат с друго око към изобразителното изкуство, а почитателите на изобразителното изкуство да станат почитатели и на литературата“, обясни Атанасова.
Тя посочи, че в основата на проекта стои своеобразна размяна на ролите. Вместо домакин на срещите да бъде човек, тази роля се изпълнява от картина от фонда на Художествената галерия в Казанлък. Авторите сами избират произведението, което ги вдъхновява, и създават текстове, посветени на него.
„Персонифицирайки тази картина, тя посреща гостуващия автор, който от своя страна ѝ носи дарове. А какви други да бъдат тези дарове, освен словесни“, каза още Атанасова.
Тя отбеляза, че всяка среща включва и преживелищни елементи, които целят да преодолеят дистанцията между автора и публиката. Сред реализираните досега формати са били „внезапен музей на спомените от началото на XXI век“, „периодична таблица на поезията“ и поетическа синестезия.
Според Атанасова тези елементи създават нов начин за общуване между авторите и публиката и превръщат литературната среща в споделено преживяване. Тя посочи, че досега в инициативата са участвали около 12–13 автори.
На въпрос дали създадените текстове могат да бъдат прочетени извън самите събития, Атанасова отговори, че засега те не са публикувани. „Те имат внезапно присъствие, след което си тръгват заедно с техните автори“, каза тя. По думите ѝ от проведените срещи засега остават само снимков материал и кратки информационни публикации във Фейсбук страницата на галерията.