Двадесетото юбилейно издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ и тази година събра почитатели на българското народно творчество в курортното селище Старозагорски бани. Началото по традиция беше поставено с водосвет, който отслужиха Старозагорският митрополит Киприан и свещенослужители от Старозагорската епархия.
Националният тракийски фолклорен събор е магия, защото е магията на българския фолклор. Фолклор, който ни прави горди българи. Магията на народната песен, на народните танци, на народните обичаи и традиции. Това каза по време на откриването президентът Илияна Йотова. Тя изрази своята подкрепа за кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година. „Европейската столица на културата през 2032 година ще се казва Стара Загора, не заради друго, а заради всичко, което правите и вашето безкрайно родолюбие“, посочи президентът.
Приветствие отправи и кметът Живко Тодоров, който заяви, че българските традиции, дух и култура не са загинали, а напротив, по-живи са от всякога.
„Този празник на тракийския фолклор е бил учреден преди 20 години от покойната вече Петра Мечева. Днес нейното дело продължава достойно от председателя на Тракийското дружество в Стара Загора Цанко Атанасов“, каза Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България. Той изказа благодарност за организацията на Община Стара Загора и кмета Живко Тодоров.
Официалното начало на събора даде кметът на курортното селище Станчо Станев. „Искам да благодаря на всички читалища, които вече 20 години идват и участват в събора, както и на всички доброволци, които помагат при организирането на празника“, подчерта Станев.
Още от рано сутринта на двете сцени се надпяват и надиграват таланти от почти всички фолклорни области.
Сред официалните гости при откриването на НТФС „Богородична стъпка“ бяха още заместник-кметовете Милена Желева и Радостин Танев, председателят на Общинския съвет – Стара Загора Ивета Лазарова, заместник областният управител Зоя Колева, общественият посредник на Стара Загора Иванка Сотирова, бригаден генерал Мирослав Костадинов, представители на местната и държавните институции.
Днес празничният ден ще завърши с концерт с участието на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора и Капански ансамбъл – Разград, с директор Светослав Стойчев.
В неделния ден програмата и на двете сцени започва отново в 9:00 часа.
През двата фестивални дни хиляди участници от почти всички области на България ще преминат през двете конкурсни сцени. Те ще бъдат оценявани от жури, съставено от специалисти в областта на фолклора и народното творчество.
Най-малките гости могат да творят в детските работилници „Съхранено с любов, сътворено с талант“. Там те рисуват върху природни материали, със сол и восък, украсяват дървени лъжици и изработват ароматни торбички с лавандула, апликации и мозайки.
Едно от най-пъстрите места на събора е махалата „Добра среща“, където инициативата „На селски сбор не се кани...“ събира народни песни, хора, обичаи, занаяти и традиционни ястия. Посетителите могат да видят предмети от българския бит, които „разказват“ свои истории за живота и традициите на предишните поколения. През годините „Селският двор“ се превърна в своеобразна трета сцена на „Богородична стъпка“ – място, където традицията може да бъде не само видяна, но и преживяна. Към всичко това има и изложби на селски гозби, старинни оръжия, кукли от различни краища на света.
А майстори от различни краища на страната представят своите ръчно изработени творби на Занаятчийската чаршия. Там могат да се видят грънчарство, везбарство, дърворезба, кошничарство, ковачество, ножарство, плъстене на вълна и дърводелство.
През двата фестивални дни има и безплатни организирани посещения до природния феномен „Богородична стъпка“, дал името на събора.
НТФС „Богородична стъпка“ е най-големият фолклорен форум в региона, посветен на съхраняването и популяризирането на българските песни, танци, обичаи и традиции. Събитието се организира с помощта на Община Стара Загора, Кметство Старозагорски бани, Съюза на тракийските дружества, Тракийското дружество „Одринска епопея“ и Националното читалище „Христо Ботев – 1952“, като през годините се утвърди като сцена на стотици фолклорни състави и индивидуални изпълнители от цялата страна. Тазгодишното юбилейно издание е посветено на 170 години общонародно читалищно дело и 130 години организирано тракийско движение в България.