Крайпътен кът за отдих с чешма и беседка изгражда жител на омуртагското село Голямо църквище

Кът за отдих с чешма и беседка изгражда жител на омуртагското село Голямо църквище на пътя между големите села в Герловския край Обител и Голямо църквище. Сунай Шабан разказа пред репортер на БТА, че идеята му е да остави нещо след себе си, което да се ползва от поколенията.
Първите стъпки са отпреди година. Постепенно започва и реализирането на идеята. Още през лятото на 2025 г. е прекарана вода до мястото. Заедно с приятели мъжът успява до докара водата от около един километър разстояние. Тази година вече се изгражда чешмата. Съоръжението се намира досами пътя, който отвежда към съседните села Врани кон и Менгишево, а откъм – към язовир "Тича". “Избрах това място, защото има много хубава гледка. В непосредствена близост е до река Гюрла и е удобно за отдих и риболов”, обясни Шабан.
Проектът предвижда в изграждането на целия кът да бъдат инвестирани около 7000 евро. Парите са заделени от семейния бюджет. Правя го за хаир - за добро дело, отбеляза Шабан. Благодарен е на десетките свои приятели от родното му Голямо църквище и от околните села, които се включват с доброволен труд. Подкрепа има от от семейството си. 
В исляма осигуряването на вода се смята за едно от най-големите благотворителни дела. Съществуват предания, според които осигуряването на вода на хора и животни носи голяма духовна награда, разказа още мъжът. 
Сунай Шабан сподели, че тежко житейско събитие преобръща мирогледа му. През 2011 г. той катастрофира и лекарите не дават големи надежди. След няколко медицински интервенции и подкрепата на най-близките си, прекарани осем месеца на легло, мъжът успява да се възстанови. Сега е с ТЕЛК, но е благодарен на съдбата и Господ и продължава да е полезен за себе си и за околните. 
Сунай Шабан е 47-годишен. Още след завършването на средно образование през 1997 г. заминава на гурбет в Турция. Работи там като продавач-консултант, извършва разнос на стока. Носталгията го връща в родния край. Решава да започне собствен бизнес – превоз на пътници и товари, занимава се с външна изолация на сгради. Идва обаче денят на катастрофата, която го приковава на легло. “Тогава осъзнах колко за кратко сме на тази земя. Започнах да мисля по различен начин – всеки ден е дар, но и всеки ден трябва да се изживява пълноценно – с труд и мисъл за себе си и обществото”, споделя Шабан. 
След като се завръща към нормалния ритъм на живот, се заема с облагородяване двора си. Търси багер доста дълго време и осъзнава, че е удачно да закупи личен и започва да се занимава с изкопни работи. Днес разполага с три багера и два самосвала. “Работа има, когато я вършиш качествено”, отбелязва той. Сунай Шабан е и общински съветник в Омуртаг. 
Наличната техника използва и при строежа на къта за отдих. Закупува строителните материали и привлича съмишленици за каузата. Нещата се случват по-бавно, защото помощниците му са заети през летните месеци и всеки помага, когато успее да отдели свободно време. Но намеренията са до седмица обектът край пътя да е готов и да се ползва. Плътно зад него и при реализирането на начинанието е семейството му - съпругата и двете му деца – на 19 и 15 години, помагат, с каквото могат.
Освен чешмата, предстои да се изгради беседка, а до нея пещ, която вече е налична - остава само да се монтира. Сунай Шабан иска между къта за отдих и реката на обособи място - декоративно язовирче, което да е зарибено и да се използва. 
В райони като Голямо църквище много чешми са изграждани именно по тази традиция. Често на надписите може да се види, че са направени "за хаир" или в памет на определен човек. При мюсюлманите идеята за чешмата като продължаваща милостиня е особено силно застъпена и има пряка връзка с религиозните представи за благотворителност, разказват по-възрастни местни хора.