Любопитни и малко известни факти за Априлското въстание и Пернишкия край бяха презентирани на ученици от Шесто училище „Св. св. Кирил и Методий“ и Спортно училище „Олимпиец“ в Регионалната библиотека (РБ) „Светослав Минков“ в Перник.
Беше показан филм под формата на презентация с детайлен разказ, изграден на база информация, открита във фонда на библиотеката. Презентацията беше подготвена от Поли Йорданова и Юлияна Савова. Те изненадаха присъстващите с информация за Никола Корчев. Авторките допълниха, че са били силно впечатлени, когато са прочели физическото описание на Корчев – с внушителен ръст, почти два метра висок, и с чепат характер, който е станал причина за многото премествания, които е правил заедно със семейството си.
Корчев е роден през март 1836 г. в село Горна Диканя, Радомирско. Завършил е железничарско дело в Цариград. Като машинист е укривал Левски в склада за въглища на локомотива, движещ се по линията Русе – Варна.
В разработката си двете авторки разказват за версиите кой е прототипът на Вазовия герой Боримечката. Според една версия това е местният човек Иван Козарев, а според другата – именно знаменосецът от Пернишко Никола Корчев.
Поли Йорданова разказа, че когато през 1902 г. се прави честването и освещаването на паметника на Шипка, присъствал и Корчев – накичен с ордени и обграден с почести. Сред гостите на събитието е бил и чешкият художник Ярослав Вешин. Когато вижда достолепния българин, той остава силно впечатлен от ръста и осанката му.
Няколко години по-късно Вешин кани знаменосеца в ателието си, за да го нарисува, и така създава една от емблематичните си картини – „Самарското знаме“. Докато художникът рисува, на тези сеанси присъства и Иван Вазов, който разговаря с Никола Корчев и го разпитва за битките и за Трета опълченска дружина, която през 1877 г. е водила сраженията край Стара Загора.
Загиват командирът подполковник Калитин и трима знаменосци, когато се появява Никола Корчев. Той маха дръжката на знамето и го увива около тялото си. Нанасят му единадесет прободни рани и рани от куршуми, но успява да спаси Самарското знаме.
Предполага се, че по време на тези разговори с Корчев, Вазов го взема за прототип на героя Боримечката от „Под игото“.
Проучването е правено близо месец, като в него са се включили всички служители на пернишката библиотека. Информацията е събрана изцяло от фонда на институцията.
„Събрани са много предания и легенди. Информацията за самите исторически личности от този период и участието на Перник в Априлското въстание е твърде оскъдна. В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се пазят основно автобиографиите и ръкописите на архимандрит Попзиновий като основен източник за това какво се е случвало през пролетта на 1876 г. Години след това като ценен исторически източник се появяват и мемоарите на Иван Цветков Лобошки“, информира още Поли Йорданова.
Тя добави, че на територията на целия регион най-активен е бил революционният комитет в Лобош, днес в община Ковачевци. Открити са данни, че е имало чета и изготвен план за въстание, като са очаквали сигнал от София, за да се включат. Четата е влязла в реална битка с турските войски. Част от участниците са били арестувани, а командирът загинал.
Иван Лобошки, като пряк свидетел на събитията, написва своите мемоари. Ръкописите на архимандрит Зиновий разказват, че и тук е имало предателство, допълни още Йорданова.