Музиката за мен е вибрация във вселената, която по естествен и дълбок начин обединява хората, каза басистът Трифон Димитров

Музиката за мен е вибрация във вселената, която по естествен и дълбок начин обединява хората. Не знам дали мога, но не искам да живея без музика. Това каза за БТА българският басист Трифон Димитров, който вече над 20 години развива музикална кариера в Ню Йорк. Първият му авторски албум, озаглавен Forefathers ("Предци"), вече е факт. Димитров го посвещава на големите басисти в джаза и на своите ментори, проправили пътя му към израстването в музиката.
Премиерата на албума бе през лятото в Ню Йорк, а тези дни бе представен в София и Пловдив. Тази вечер Трифон Димитров ще свири в родния Ловеч. Редом до басиста ще застанат музикантите Ангел Заберски (пиано) и Стоян Янкулов (барабани).
Страстта към музиката му започва още от деветгодишен. Решава един ден, без да пита своите родители, да отиде при учителя по китара Стефан Тихов, при който се обучава негов съученик. Преподавателят вижда в него талант и се съгласява да го вземе на уроци. „Прибрах се вкъщи и казах, че от утре имам учител по китара и трябват пари за уроци. Естествено, беше изненада за моите родители, но така започнах с класическата китара“, разказа басистът.
След това, в 5-и клас, в средното училище учителят по музика и диригент на Младежкия духов оркестър тогава Тотко Рогашки го взима за барабанист. „Започнах със соло барабанче, ходих на репетициите и се учех от другите барабанисти. В оркестъра обаче се заглеждах в бас китарата“, добави Димитров.
Само след година титулярът, който свири на бас китара, завършил училище, напуснал оркестъра и Трифон Димитров го заменил. Подобна била ситуацията и в китарния оркестър, в който свирил. Така като ученикът участвал в два оркестъра.
„Ходихме на национални надсвирвания и фестивали, печелихме и награди. Още като ученик знаех, че музиката ще е важна за мен“, каза Димитров и посочи, че тогава не е очаквал тя да се превърне в основана част от живота му. В Природо-математическата гимназия в Ловеч бил в паралелка с интензивно изучаване на химия и немски език.  Очаквал да продължи висшето си образование с химия, но веднъж в час по музика учителката Юлияна Близнакова го заговорила за неговото бъдещо обучение.
„Споделих, че не мога да продължа обучението си в музикалната консерватория, защото не съм в средно училище с подобен профил. Тя каза, че това не е от значение, ако имам талант и съм упорит. В този момент помня, че погледнах през прозореца - беше слънчев ден и видях как бъдещето ми се променя“, разказа музикантът.
За този момент си припомни и преподавателката си Юлиана Близнакова. „Тогава видях момче, което е страшно работливо. Много обича да свири и е готово да жертва други неща в името на това да продължи да се занимава с музика“, каза за БТА тя. Близнакова разказа и за ситуация, при която духовият оркестър,  в който е преподавала и свирила, трябвало да замине на турне в Англия, но на разноски на музикантите. Когато видяла, че в списъка с пътуващите Трифон Димитров отсъства, веднага го питала защо. Отговорът бил, че не може да направи този разход, защото събира средства за катара, тъй като ще кандидатства в Академията.
„Тогава още повече разбрах, че това дете е устремено към музиката. Всеки учител може само да бъде щастлив, че има такъв ученик. Нямам нищо общо с постигнатите успехи на Трифон. Всеки от колегите, с които той се е срещал през живота му, имат своя дан. Важното е, че е имал късмет да бъде толкова талантлив, упорит и работлив“, добави Близнакова. 
След Музикалната академия Димитров заминава за Франкфурт, Германия, за да учи джаз и усъвършенства уменията си на контрабас. Там изкарва двугодишна образователна програма.
Музиката и желанието му да учи го отвеждат в Ню Йорк. 
На въпрос дали е сбъднал американската мечта каза, че не знае каква е тя. „Може би всеки има различна представа за това. Аз не отидох с американска мечта. Разбира се, мечтаех да свиря с големи имена и таланти, но това си го мечтае всеки на планетата, независимо къде живее. Благодарен съм за всичко, което се случи с мен. Каквото мога - правя, полагам усилия и се старая да имам постоянен растеж и посока напред“, сподели Трифон Димитров.
За тези повече от 20 години в Ню Йорк българският басист има възможност да срещне, да свири и да се учи от доказани имена в джаза като Ранди Брекър, Джими Хийт, Т. С. Монк - син на Телониъс Монк, Томи Кембъл и др.
Музиката го среща и с Рон Картър и Бъстър Уилямс, с които се сприятелява. „Може би това е най-голямото удовлетворение и награда за мен като постижение. Това са легендарни музиканти, които винаги са с отворени обятия“, каза Димитров, който е бил ученик около четири години на Рон Картър. 
„Те са на такова ниво, че работата с тях е много деликатна, под микроскоп - става въпрос за неща, които отнемат време, за да се изработят и усвоят. В момента, в който те ми дадат знак, че сме на прав път и сме стигнали някаква цел, която сме гонили, е било като покоряване на висок връх“, добави музикантът.
Връзката му с Рон Картър започва като ученик и учител, но в последствие стават приятели и колеги. Големият басист отваря дори дома си за българския талант. „Това доведе до нашия бас дует, който е в моя албум“, каза Димитров. 
С Бъстър Уилямс се запознава чрез свой колега, срещат се и в студиото, където големият басист записва.
Димитров отправя покана към двете големи имена да присъстват на представянето на албума му Forefathers („Предци“) това лято в Ню Йорк. За негова голяма изненада те откликват на поканата му и минути преди да излезе на сцената разбира, че те са сред гостите.
„Албумът е посветен на големите джаз контрабасисти. Реших, че тяхното присъствие може само да допринесе за повода. Идеята е почитане на всички контрабасисти, на предците, на тези преди нас, които са създали този начин на свирене и жанр“, разказа Димитров и добави, че подготовката на албума му е отнело две години, въпреки че идеята за него е по-стара.  
След Ню Йорк Трифон Димитров представи Forefathers в София и Пловдив, а тази вечер ще свири в града, в който се ражда любовта му към музиката и китарата – родния Ловеч. 
„Усещането със сигурност е много по-различно и е специално, няма го другаде по света. Същината на джаза, импровизацията, винаги зависи от усещането пред кого свириш, с кого си партнираш, какво те вдъхновява и вълнува в момента“, заяви още басистът Трифон Димитров.