Нарастващи доходи и рекордна заетост сред младите висшисти на фона на увеличаващ се дял на чуждестранните студенти и рекордно висок успех от дипломата за средно образование на новоприетите първокурсници - това са част от констатациите в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Данните за 2026 г. потвърждават, че придобиването на по-висока степен на висше образование е свързано с по-добри шансове за успешна реализация, но различията между отделните професионални направления и висши училища остават големи. Това бе съобщено на пресконференция в Министерството на образованието и науката с участието на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, и на Георги Стойчев от Института „Отворено общество - София“, представител на консорциума, изготвящ рейтинговата система.
Актуализираната информация в рейтинговата система помага на кандидат-студентите да се ориентират по-лесно в многообразието от възможности за обучение в България.
Националната рейтингова система за пореден път показва, че по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда. Според изданието за 2026 г. 86% от наетите висшисти, завършили през предходните пет години магистърски програми след средно образование, и 69% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или упражняват професия по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми. Още по-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми, 93% от които работят на позиции, отговарящи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен.
Средно за всички висшисти български граждани, завършили в България през предходните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание, се запазва на миналогодишното ниво от 61% при 46% през 2014 г. Безработицата сред тази група се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, достига рекордно ниско равнище от 13% при над 25% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки до 1625 евро от 1417 евро през миналата година и едва 543 евро през 2016 г., което представлява близо трикратно увеличение в рамките на последното десетилетие.
Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“, „Математика“ и „Дентална медицина“, а най-висока – сред завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%).Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Дентална медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Фармация“, а най-ниска – сред завършилите „Туризъм“ (25%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 76%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“ (над 2000 евро). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ в Американския университет (5591 евро), „Военно дело“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и в Новия български университет (4194 евро). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Националния военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).
За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията „Медицина“ (5,72), „Фармация“ (5,70), „Дентална медицина“ (5,68) и „Математика“ (5,65). Най-нисък успех от дипломата за завършено средно образование имат първокурсниците от направленията „Материали и материалознание“ (4,36), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (4,71) и „Животновъдство“ (4,71). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната се увеличава до 5,16 спрямо 5,14 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2026 г. са „Икономика“ (28 997), „Педагогика“ (15 824), „Медицина“ (13 643) и „Администрация и управление“ (12 811). За поредна година най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 78.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 20 205, следвано от Университета за национално и световно стопанство с 18 486 студенти и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 17 005. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В осемте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 67%, „Изобразително изкуство“ – 43%, „Администрация и управление“ – 40%, „Психология“ – 38% и „Национална сигурност“ – 32%.
За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал близо два пъти – от 4,7% през 2016 година до близо 9% от действащите студенти през 2026 г. За поредна година делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Дентална медицина“ (49%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (15%), „Туризъм“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (10%).В страната има 114 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. От тези програми 44 са активни, т.е. в тях има записан поне един действащ студент. През 2026 г. активни съвместни програми има в 21 професионални направления в страната, като в тези програми са се обучавали 3,3% от всички действащи студенти.
От 2025 г. насам в рейтинговата система са включени индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер. Данните от проведеното социологическо проучване показват, че посещаемостта на упражненията е по-висока от тази на лекциите: 69% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението „По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато едва 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 75% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – едва 48% от студентите ги възприемат като задължителни.
Всеки трети от обучаващите се в българските висши училища е студент от първо поколение, т.е. произхожда от семейство, в което нито един от родителите няма висше образование. Под 2% от студентите обаче идват от семейства, при които родителите имат само основно или по-ниско образование.
В общите стандартизирани класации по професионални направления на рейтинговата система за 2026 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в шест професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките пет направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по три първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат по две първи места. Други 13 висши училища оглавяват по една класация.
Висшите училища от София са начело на 44 класации по професионални направления, докато 12 класации се оглавяват от висши училища извън столицата. В няколко класации има повече от едно висше училище на първо място с еднакъв брой точки. Само една класация се оглавява от частно висше училище.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2026 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.